Духовна връзка

в битката. Слуховете стигнали дори до леля Татяна, която била изключително впечатлена

от представянето ти.

Уха. Това вече си бе изненада. Исках да попитам нещо повече, но следващите му

думи ме хванаха неподготвена.

- Също така дочух, че сутринта си крещяла на всеки, до когото се докопаш, за да

разбереш нещо за Беликов. И че си се опитвала да събориш вратите на пазителите.

Погледнах встрани.

- О, да. Аз.. Виж, съжалявам за това, но...

- Хей, хей. – гласът му бе дрезгав и искрен. – Не се извинявай. Разбирам.

Вдигнах поглед към него.

- Така ли?

- Виж, не е като да не го очаквах, ако случайно се завърне.

Погледнах го колебливо, изучавайки сериозното му изражение.

- Знам. Но си спомням какво бе казал преди и...

Той кимна, дарявайки ме с поредната тъжна усмивка.

- Разбира се, не очаквах това да проработи. Лиса се опита да ми разясни магията,

която е използвала, но... Милостиви Боже, не мисля че мога да повторя същото някога.

- Вярваш ли? – попитах го. – Вярваш ли, че вече не е стригой?

- Да. Лиса каза, че не е и аз й вярвам. Освен това го видях отдалече под лъчите на

слънцето. Но не съм сигурен, че е добра идея да се опитваш да се добереш до него.

- Това е ревността ти, не друго. – нямах абсолютно никакво право да звуча

обвиняващо, като се има предвид начина, по който сърцето ми бе обвързано с това на

Дмитрий.

- Разбира се, че е ревност. – отвърна Ейдриън непринудено. – Какво друго

очакваш? Любовта на живота ти се завръща от мъртвите. Това не е нещо, заради което

мога да съм развълнуван. Но не те обвинявам, че се чувстваш объркана.

- Казах ти и преди…

- Знам, знам – не звучеше много разстроен. Всъщност тонът му бе най-вече

търпелив. – Знам, че каза, че завръщането му няма да обърка нещата между нас. Но да

кажеш нещо преди да се е случило и след това са две различни неща.

- Какво се опитваш да ми кажеш? – попитах, объркана.

- Искам те, Роуз. – той стисна ръката ми по-здраво. – Винаги съм те искал. Искам

да бъда с теб. И искам да съм като останалите момчета и да кажа, че винаги ще се грижа

за теб, но... е, ако опрем до това, най-вероятно ти ще се грижиш за мен.

Разсмях се.

- Понякога си мисля, че те грози по-голяма опасност, отколкото всички останали.

Миришеш на цигари, нали знаеш.

- Хей, никога, ама никога не съм казвал, че съм идеален. А и ти не си права. Може

би си най-опасното нещо в живота ми.

- Ейдриън...

- Чакай. – с другата си ръка той притисна пръсти към устните ми. – Просто ме

изслушай. Ще бъде глупаво от моя страна да си мисля, че завръщането на стария ти

любим няма да те афектира по никакъв начин. И радвам ли се, че ще го видиш? Не,

разбира се, че не. Това е инстинктивно. Но има и нещо по-дълбоко от това. Наистина

вярвам, че той е отново дампир, абсолютно. Но...

- Но какво? – бях по-любопитна от всякога.

- Но само защото не е стригой повече, не означава, че всичко си е отишло от него.

Чакай... - устата ми се отвори в знак на изненада. – Не казвам, че е зъл или нещо от сорта.

Но това, през което премина, е... грандиозно. Епично. Наистина не знаем много относно

процеса на трансформация. Какво отражение е имал този начин на живот върху него?

Има ли гневни и агресивни части от него, които чакат да се проявят? От това съм

притеснен, Роуз. Познавам те. Знам, че няма да можеш да се въздържиш и ще отидеш да

говориш с него. Но безопасно ли е? Това е нещо, което няма как да знаем. Не знаем дали

е опасен.

Кристиан бе казал абсолютно същото на Лиса. Втренчих се в Ейдриън. Това

звучеше като подходящ претекст да ме държи надалеч от Дмитрий. И все пак видях

истината, скрита дълбоко в тези зелени очи. Той наистина го мислеше. Притесняваше се

какво можеше да направи Дмитрий. Ейдриън също бе искрен относно частта с ревността,

нещо, на което нямаше как да не се възхитя. Не ми бе заповядал да не се виждам с

Дмитрий и не се бе опитал да ме накара да правя каквото и да било. Това също ми

харесваше. Протегнах ръка и преплетох пръсти с неговите.

- Той не е опасен. А... тъжен. Тъжен, заради това, което е сторил. Вината го убива.

- Мога да си представя. Не бих си простил, ако изведнъж науча, че брутално съм

избивал хора през последните четири месеца. – Ейдриън ме придърпа към себе си и

целуна челото ми. – И за доброто на всички тук – да, дори и за неговото – наистина се

надявам, че всичко е наред. Просто внимавай, става ли?

- Добре – отвърнах, целувайки бузата му. – Поне колкото винаги.

Той се ухили и ме осовободи от прегръдката си.

- Само на толкова мога и да се надявам. Засега трябва да се върна при родителите

си за малко. Ще се върна да те взема в четири, става ли?

- Да. Има ли нещо спциално, което трябва да облека за това парти?

- Леко официалният стил говори добре.

Нещо ми хрумна тогава.

- Ако това е толкова елитно и престижно събиране, как ще ме вмъкнеш вътре? Все

пак съм дампир и то от ниските класи…

- С това – Ейдриън се пресегна за една чанта, която бе оставил на влизане. Подаде

ми я.

Любопитна, отворих торбата и ахнах на това, което видях вътре. Беше маска, от

онзи тип, който покрива само половината лице – частта около очите. Бе украсена със

златни и зелени листа, както и с цветя.