Духовна връзка

— Съмнявам се. Ти си тази, която ще си навлече проблеми и наистина не мисля, че нещата могат да станат по-зле за теб.

— Така е, — изсумтях аз.

Той седя няколко секунди така, гледайки ме как трупам пръст, лопата след лопата. Най-накрая попита,

— Добре. Как и защо го направихте?

— Какво?

— Знаеш точно какво. Малкото ви приключение.

— Качихме се на самолет и летяхме до Лас Вегас. Защо? Хмм. Нека помисля. — Спрях, за да избърша потта от челото си. — Защото къде на друго място ще намерим тематични пиратски хотели и бармани, които не питат много-много за личните карти?

Кристиан ми се присмя.

— Роуз, не ми говори глупости. Не сте отишли в Лас Вегас.

— Имаме самолетни билети и разписки от хотела, с които да го докажем, да не споменаваме хората, които са видели принцеса Драгомир да удря джакпота на ротативките.

Бях се съсредоточила върху работата си, но подозирах, че Кристиан поклаща глава с раздразнение.

— Веднага щом разбрах, че трима души са освободили Виктор Дашков от затвора се сетих, че трябва да сте вие. Трима от вас са заминали? Без съмнение.

Недалеч видях как Еди настръхва и се оглежда наоколо смутено. Аз направих същото. Може и да бях отчаяна за социални контакти, но не и с риска някой опасен да ни подслушва. Ако престъплението ни излезеше наяве, градинската работа щеше да ни се струва като ваканция. Бяхме сами, ала все пак задържах гласа си нисък и се опитвах да изглеждам честна.

— Чух, че са били хора, наети от Виктор. — Това беше още една от разпространяващите се теории, както и тази: — Всъщност мисля, че се е превърнал в стригой.

— Да бе, — рече Кристиан подигравателно. Познаваше ме твърде добре, за да ми повярва. — Също чух, че един от пазителите не може да си спомни какво го е накарало да атакува приятелите си. Кълне се, че е бил под нечий контрол. Някой, който има такова внушение, би могъл да накара другите да виждат хора, мимове, кенгура…

Отказах да гледам към него и забих лопатата дълбоко в земята. Прехапах устната си в яда си.

— Тя го направи, защото мисли, че стригоите могат да бъдат върнати в предишното си състояние.

Извъртях глава и зяпнах Еди невярващо, удивена, че проговори.

— Какво правиш?

— Казвам истината, — отговори Еди, без да спира работата си. — Той е наш приятел. Мислиш ли, че ще ни докладва?

Не, бунтовникът Кристиан Озера нямаше да ни докладва. Но това не означава, че исках истината да излезе наяве. Това е житейски факт: колкото повече хора знаят истината, толкова по-голям е шансът тя да се разкрие.

Без изненада, реакцията на Кристиан не беше по-различна от тази на всички останали.

— Какво? Това е невъзможно. Всеки го знае.

— Не и според брата на Виктор Дашков, — каза Еди.

— Ще престанеш ли? — извиках аз.

— Можеш да му кажеш ти или аз ще го направя.

Въздъхнах. Бледосините очи на Кристиан гледаха към нас, широко отворени и учудени. Както повечето от приятелите ми и той имаше луди идеи, но това преминаваше границата на лудостта.

— Мислех, че Виктор Дашков е единствено дете, — каза Кристиан.

Поклатих глава.

— Не. Баща му е имал любовна афера, така че Виктор има незаконен полу-брат. Робърт. Той също използва Духа.

— Само ти, — рече Кристиан. — Само ти би намерила нещо такова.

Игнорирах това, което май беше завръщане към нормалния му цинизъм.

— Робърт твърди, че е излекувал стригой — убил е немъртвата част от нея и я е върнал към живота.

— Духът има граници, Роуз. Теб може и да са те върнали, но стригоите са мъртви.

— Не знаем какъв е пълният обхват на Духа, — посочих аз. — Половината от него все още е мистерия.

— Знаем за Свети Владимир. Ако можеше да възстановява стригои, не мислиш ли, че човек като него щеше да го прави? Имам предвид, ако това не е чудо, тогава какво е? Нещо такова щеше да оцелее в легендите, — оспори Кристиан.

— Може би. А може би не. — Завързах наново конската си опашка, като си спомних разговора с Робърт в главата си за стотен път. — Може би Влад не е знаел как. Съвсем не е лесно.

— Да, — съгласи се Еди. — Това е добрата част.

— Хей, — отвърнах остро. — Зная, че си ми ядосан, но с Кристиан тук, наистина няма нужда още някой да прави подигравателни коментари.

— Не знам, — каза Кристиан. — За нещо такова може би ще имаш нужда от двама души. Сега обясни как става това чудо по общото мнение.

Въздъхнах.

— Като омагьосаш с Духа заострения кол, заедно с другите четири елемента.

Магията на Духа бе ново понятие и за Кристиан.

— Никога не бях мислил за това. Предполагам, че Духът ще поразтърси нещата…, но не мога да си представя, че да намушкаш стригой с кол, омагьосан с Духа, ще е достатъчно, за да го върне обратно.

— Ами… там е работата. Според Робърт аз не мога да го направя. Трябва да е направено от някой, който използва Духа.

Още тишина. Отново бях оставила Кристиан без думи.

Накрая той проговори.

— Не познаваме толкова много използващи Духа. Особено такива, които могат да се бият или да намушкат стригой.

— Знаем за двама използващи Духа. — Намръщих се, като си спомних Оксана в Сибир и Ейвъри, заключена някъде… къде? Болница? Място като Тарасов?