Един честен човек

Къщата беше построена на висока скала, а верандата се крепеше на дълги, наклонени навътре подпорни греди, създавайки усещането, че се носи над водата. Беше отлив, скалите все повече се оголваха, миришеше на свежо и чисто. Ако Лаймън притежаваше тази къща, никога не би пропуснал изгрев или залез. В хубаво време щеше да спи на тази веранда. Може би и в лошо.

Той прекарваше дървеното трупче, завито в шкурка, по парапета на верандата; във въздуха се носеше облак фин дървесен прах и наслоената сива мръсотия постепенно изчезваше. Процесът му напомни за почистването на пода и дървенията в дома на Дуейн Ръсел, а оттам и за Секира. Какво ли правеше сега? Колко лошо се бе ударила при падането? Часовете минаваха и ако скоро не отидеше да я види, дали тя нямаше да си помисли, че я е предал?

Беше улисан в мисли, когато Евън Морис отново го простреля с водоструйката. Този път я беше поставил на права струя, която остави червена следа по прасеца му.

— Ау! — извика Лаймън. Беше свикнал да понася мъчения, но това му дойде неочаквано и го заболя много.

— Не бъди такъв идиот, Евън — каза Дани Грейвс.

Дани беше кротко червенокосо дете, което четеше със запъване, но можеше да решава всякакви математически задачи. Никога не бе показвал на Лаймън, че може да го смята за приятел, но и никога не се бе държал гадно с него.

— О, съжалявам, Грейвс, може би искаш ти да получиш охлаждащ душ вместо Ранкин? — Евън обърна струйника към Дани и изстреля силна, безмилостна струя в гърба му.

— Ти си капут — сопна се Дани, но не се обърна и Лаймън забеляза, че с мъка сдържа сълзите си. Евън имаше всички предимства на училищния хулиган: ръст, сила и оръжие. По-добре да не му се набива в очите.

— Като стана дума за капути, Ранкин — каза Евън, — чувам, че майка ти е прекарала през леглото си доста такива.

Лаймън завъртя очи нагоре и последва примера на Дани да си върши работата, без да обръща внимание на Евън. Шегите по адрес на майка му бяха значително по-безболезнени от водоструйката.

— Не, сериозно — каза Евън. — Чух го още първия път, когато с баща ти живеехте в оня коптор на Литъл Херинг: бил се събрал с някаква курва.

Лаймън продължаваше да стърже с шкурката, за да се съсредоточи върху работата и да не се пита откъде Евън Морис знае, че майка му някога е живяла в къщата на Литъл Херинг. Беше толкова отдавна и толкова за кратко. Как така на Салвейшън Пойнт знаеха всичко за миналото на всеки?!

— Чух също — продължи Евън, — че баща ти я продавал за пари или по-вероятно за дрога. Вярно ли е, Ранкин? Баща ти продаваше ли майка ти за дрога? За стек бира? Може би не е била много добра в леглото, а? Да не я е продавал за шише ликьор?

Лаймън до такава степен не можеше да се концентрира, че прекара шкурката в дясната си ръка по показалеца на лявата. Прехапа устна и остана с наведена глава, наблюдавайки как розовото охлузване се изпълва с яркочервени мъниста кръв.

— Отговори, Ранкин! Или… — Евън изстреля струя вода покрай ухото му.

Този път струята профуча със свистене във въздуха и когато докосна дървения парапет, от него се отцепиха трески. Беше я пуснал на максимум.

Дани Грейвс се извърна назад.

— Какво правиш? Това нещо смила тухла, Евън! Ще повредиш дървото и заради тебе всички ще загазим!

Пъпчивото лице на Евън Морис се изкриви в подигравателна усмивка; той вдигна струйника и го размаха като картечница.

— Не ме предизвиквай, Дани.

— Едно ченге го доведе тук, глупако! Не видя ли това?

— Видях го. Защо си бил с ченге, Ранкин? Да не би баща ти да те продава и тебе

? За секс? Това е насилие над дете. Кажи си, де, сподели с приятел. Слушам те.

Дани Грейвс изруга под носа си и се обърна с гръб. Лаймън продължаваше да търка с шкурката, макар че добрата му работа беше зацапана с капки кръв. Мълчанието му раздразни Евън, който се върна към предишната си тактика: да обижда майка му.

— Чувам, значи, че майката на Ранкин ходи от град на град, нали така, и чака на някой рибар да му се прище свирка.

Той изстреля няколко бързи откоса от водоструйката, като едновременно сумтеше в ритъм: ъъъх, ъъъх, ъъъх.

— И тогава рибарят, който сигурно има пет венерически болести, ама не ползва капут, усеща, че вече е близо… ъъъх, ъъъх, ъъъх!

Ръката на Лаймън стискаше с такава сила дървеното трупче с шкурката, че лакътят го заболя. Знаеше, че няма как да надвие Евън Морис, ако той го нападне, и ще си докара як бой. Трябваше да помни това, а не да захапе стръвта. Да стои с наведена глава пред него, като Дани.

— И тогава майката на Лаймън вече се побърква напълно, нали чаткаш, духа, та ушите ѝ плющят, и в един момент рибарят… ЪЪЪХ!

Евън изви гръб назад, натисна спусъка и във въздуха се изви мощна струя вода, и Лаймън, който знаеше с кого си има работа, който наистина би трябвало да знае какво ще се случи, замахна и запрати дървеното трупче по него и го улучи отстрани по лицето. Ударът попадна косо, без да причини особена вреда, но Евън пусна водоструйката и впери в Лаймън поглед, блеснал от злорада ярост, а ръцете му се свиха в юмруци.