Един честен човек

— Неизчерпаеми — повтори като ехо Изриъл. — Абсолютно. Целият затвор си е една неизчерпаема възможност, само че заобиколена с ограда и бодлива тел.

— Исках да кажа, че…

— Включи диктофона. Искам да ви разкажа всичко още веднъж и после да си изкарам деня на спокойствие.

Стърлинг се поколеба, сякаш търсеше повод за спречкване, но накрая натисна едно копче на диктофона. Изриъл изчака да се включи червеният индикатор, че устройството записва, и каза:

— Не трябва ли да присъства адвокат?

Настана кратко мълчание. После Стърлинг отговори:

— Разбира се, че имаш право на защита, но смяташ ли, че ти е необходима такава? Както ни описа обстоятелствата, при които си открил труповете?

Смяташ ли, че ти е необходима такава? Нямаше печеливш отговор на този въпрос. Имаше правилен отговор: Да, необходима ми е, но това не беше печелившият отговор. Който и отговор да избереше, можеше да загази.

— Всичко е наред — каза той. — Да започваме.

Без да откъсва поглед от малкия червен индикатор на диктофона, той започна да обяснява как се е озовал на яхтата и е преброил труповете.

3

Изриъл разказа всичко отначало, точно както го бе разказал и преди.

Те го оставиха да говори, като го наблюдаваха с присвити очи. Салазар току почукваше с химикалката по бележника си. Нито веднъж не си записа нищо в него.

Червеният индикатор на диктофона светеше през цялото време.

Когато той приключи — едва тогава — тя зададе първия си въпрос:

— Стигнахте до яхтата с гребане, така ли?

— Да.

— Но имате и моторна лодка, нали?

— С гребната е по-лесно.

Салазар погледна Стърлинг, после се наведе напред, като се подпря с тънките си ръце върху кухненската маса на Изриъл. Носеше семпла сребърна гривна, която блестеше върху маслинената ѝ кожа. Когато се наведе напред, гривната се плъзна надолу по ръката ѝ и се чукна в масата. Звукът напомни на Изриъл издрънчаването на белезници.

— Колко често използвате моторницата, господин Пайк?

Очите ѝ блестяха в светлината на газената лампа.

— Не много често — отвърна той. — Но е в движение. Можех да ползвам и нея, ако това е смисълът на въпроса ви.

— Не — каза Салазар, — не питам това. Просто ми стана любопитно. Вие сте ловец на омари, имате моторница, а не я ползвате. Защо не ползвате лодка с двигател?

— Не обичам шума на двигателите.

— Откога това?

— Не бих казал, че някога съм харесвал този шум — каза Изриъл. — Харесвам шума на океана, а единият пречи на другия.

Стърлинг се намеси:

— Няма ли да отговориш на въпроса ѝ? Откога започна това? Не мисля, че тя имаше предвид кое ти допада повече — шумът на океана или на мотора. Мисля, че искаше да каже: откога започна да ловиш омари с гребна лодка вместо с моторна. Така ли е, Джен?

— Точно така.

Изриъл го изгледа с безизразни очи и каза:

— Започнах още с баща ми.

— Чарли почти винаги използваше моторницата.

— Да, тогава имаше смисъл. Все още можеше да се лови риба в Ничията зона.

Очите на Стърлинг проблеснаха.

— Това имаше ли значение за теб? Промяната в закона?

— Не.

— Защо? В нашата общност тя се отрази на всички.

— Питаш ли ме, или ми го съобщаваш?

— Питам те.

— Същият отговор: за мен нямаше значение.

— Същият въпрос: защо?

— Защото усещах, че е нещо неизбежно.

— Не за всички.

— Мислех, че питаш конкретно мен.

— Каква е целта ви да ползвате гребната лодка? — намеси се Салазар.

Изриъл се извърна към нея.

— Целта ми?

— Наистина ли се опитвате да избегнете шума на двигателя?

Той си пое въздух, като се мъчеше да съсредоточи вниманието си изцяло върху нея и да забрави за присъствието на Стърлинг.

— Целта ми е да се върна към един начин на живот, съществувал някога по тези места. Да живея така, както е живял дядо ми. Знам, че това е трудният начин, но е и най-чистият. Само ти и морето, ти и Вселената. А ние убиваме този свят… — Той се спря, стори му се, че убиваме не е вярната дума. — Изобретяваме всевъзможни отрови и наричаме това прогрес. Някои от тях са полезни наистина, но за всяка се плаща цена, нали така? Може би най-лошата от всички тези отрови е просто за отвличане на вниманието от важните неща. Когато излязох от затвора, потърсих спокойствие тук.

— Спокойствие — повтори Стърлинг, като клатеше глава. — Нужен ти е бил вътрешен мир, душевна тишина. Ама разбира се.

Потърсих спокойствие. Нима на Изриъл то му липсваше през повечето време? Какво беше обратното на спокойствието? Буйство, суматоха, ярост. Лудост.

Състоянието, в което се бе намирал застрелялият седемте мъже на онази яхта.

Той наблюдаваше Салазар. Опитваше се да вдишва нейното спокойствие, увереността ѝ. Как го постигаше? Как изглеждаше толкова невъзмутима, когато седем души бяха мъртви?

— Но сте запазили моторницата — каза Салазар. — Защо не я продадете?

— Отговорът на този въпрос ще ви помогне ли да откриете убиеца?

Последва мълчание. Стърлинг го гледаше смръщено, докато Салазар се беше облегнала назад. Сребърната ѝ гривна, напомняща халка на белезници, се беше свлякла от китката към лакътя ѝ, а бележникът лежеше празен на масата. Червеният индикатор на диктофона светеше немигащо.