Един честен човек

— Опасен — отвърна без колебание тя. — Затова реши да ти поиска оръжие. Да се пробва, пък каквото стане. Кой би дал оръжие на непознати? Ти, който живееше на този ужасен остров и ни увещаваше да се доверим на полицията? Беше толкова глупаво да ти иска пистолети.

Изриъл се засмя горчиво.

— И въпреки това ви ги донесох.

— Да — каза Жаклин. — Направо не беше за вярване. На мен ми беше все едно. Пистолетите ми изглеждаха прекалено малки, за да могат да променят нещо. Но Мари каза, че сега имаме шанс, какъвто не сме имали преди.

Изриъл не знаеше какво да си мисли, след като бе видял резултата. Пистолетите може би им се бяха сторили малки, но бяха донесли голяма промяна.

— Как ги внесохте на яхтата?

Жаклин Пикар срещна погледа му; устните ѝ бяха стиснати в тънка линия.

— Мъжете, които ни чакаха на яхтата — каза тя, — обичали момичета с определен външен вид. С дълги шлифери, отдолу по бански. Без шлиферите щеше да е трудно да внесем пистолетите на яхтата. Но те ни искаха така.

Радвам се, че сте ги убили, каза си Изриъл; тази мисъл му мина толкова внезапно, че за малко не я изрече на глас. Тя го наблюдаваше, сякаш бе чула неизреченото. Той отмести поглед встрани.

— И никой не ви провери за оръжие?

— Не. Ние бяхме тяхна собственост. Мислеха си, че в нас няма нищо, което да не са разбрали.

Ние бяхме тяхна собственост.

Изриъл усети, че ръцете му отново са се свили в юмруци. Разтвори ги и постави длани върху коленете си.

— Кори ли ви откара на „Мерео“? — попита той.

Тялото на Лаймън се стегна при споменаването на баща му.

— Да — каза Жаклин.

Тя безпогрешно улови реакцията на момчето. С цялото си поведение Лаймън показваше, че може би по-добре от всеки друг си дава сметка какъв е бил баща му. Несъмнено беше така, но на нея не ѝ ставаше по-леко от това.

— Стърлинг беше ли с него? — попита Изриъл.

— Не. Кори беше сам.

Изриъл си представи дългото пътуване през студените води до чакащата яхта с всичките властни мъже на нея.

— Защо не застреляхте него? Защо изчакахте да стигнете до яхтата?

— Лодката му не ставаше за нищо. Трябваше ни истински плавателен съд. Бяхме на двеста мили от нашия остров. Освен това смятах, че най-вероятно Карузо не очаква да го измамим.

Покварен, но прагматичен. Нейните инстинкти ѝ бяха подсказали същото за Карузо, каквото и неговите собствени.

— Как се развиха нещата на яхтата? — попита той. — Видях резултата, но… как се случи всичко?

Бързо, каза му тя. Много по-бързо, отколкото очаквала. Кори Ранкин ги откарал до „Мерео“ и си тръгнал. Те нямало да го видят повече. Щели да слязат от яхтата на друго пристанище — Бар Харбър, Рокланд, някъде по на юг. Карузо ясно им го обяснил. Когато всичко приключело, уверил ги той, неговият екип щял изцяло да контролира ситуацията.

Неговият екип, както бе разбрала междувременно Жаклин, работел за другия политик — бившия съдия, съперника на Гарднър за сенатското място. Хосмър. Политическата власт в Съединените щати според Карузо зависела от появяването на борда на „Мерео“ на две жени с „определен външен вид“, отвлечени от дома си като деца и подмятани от трафиканти нагоре-надолу по Източното крайбрежие.

— Чакай малко — каза Изриъл. — Моят чичо е работил за Карузо. Това означава ли, че е работил и за Хосмър?

Жаклин сви рамене. Това нямаше никакво значение за нея. Но за него беше огромно откритие. Стърлинг беше свързан с Гарднър, не с Хосмър. Гарднър, а не Хосмър, се беше заклел да отвори отново Ничията зона.

— Стърлинг се е отрекъл от него — каза Изриъл. — Хем бил негов човек, негов съюзник, а се отрича от него. Колко ли са му платили?

Разбира се, Жаклин Пикар нямаше отговор на този въпрос.

— Какво стана, когато се качихте на яхтата? — попита Изриъл.

Според плановете на Карузо сестрите Пикар трябвало да играят на „Мерео“ единствено ролята на нагледно пособие. Живо доказателство за заплахата, надвиснала над Гарднър, напомняне, че тайните му са разкрити.

Жаклин и Мари били застанали в салона, където шампанското се охлаждало в шампаниерите, и чули как Хосмър обяснява на останалите кои са те и какво са готови да кажат в съда. Казал също, че са заснели преживяното с Гарднър. Това е лъжа, помислила си Жаклин, блъф. Или може би не. Тя не знаела за никакви снимки или видео, което не означавало, че няма такива.

Хосмър казал на Гарднър да приеме тази среща като подарък. Щял да му предостави възможност да прекрати кампанията си, да обяви това като свой личен избор и тогава Хосмър нямало да извади сестрите на светло. Двете с Мари стояли прави, докато останалите разговаряли за тях и около тях, сякаш не ги забелязвали. Жаклин усещала гнева на сестра си като живо присъствие в салона на яхтата. Но Пол Гарднър ги погледнал и видял в тях две непознати.

— Никакъв признак, че ни помнеше — каза тя. — Мисля, че това беше моментът, в който Мари започна да се променя. Той ѝ бе причинил болка, а дори не си спомняше коя е.

Тя погледна изпитателно Изриъл.