Единствена любов

Блей беше притиснат с такава сила към скрина, че той се блъсна с грохот в стената. Шишетата с парфюми се разтракаха, а четката за коса изхвърча на пода. Куин притисна устни към тези на Блей, а пръстите му се забиха още по-дълбоко в гърлото му.

Това, обаче, нямаше значение за Блей. Единственото, което желаеше от приятеля си, беше страст и безразсъдство. И Куин показваше точно това, езикът му беше проникнал устата на Блей и я бе завладял...

Блей измъкна ризата от панталона си с трепетни пръсти и после посегна към ципа. Беше чакал този момент така дълго. Но всичко свърши, преди да е започнало. Куин се обърна настрани в мига, когато панталоните на Блей се озоваха на пода и решително се насочи към вратата. С ръка на топката блъсна главата си във вратата веднъж. Два пъти.

И после промълви глухо:

— Върви. Забавлявай се. Само бъди внимателен; моля те. И се опитай да не се влюбваш в него. Ще разбие сърцето ти.

В рамките на две премигвания Куин беше напуснал стаята, а вратата се бе затворила, без да издаде звук.

След излизането на приятеля му, Блей седеше, където беше оставен, а панталоните се валяха около глезените му. Спадащата вече ерекция беше същински позор, въпреки че беше сам. Светът около него се разлюля, а гърдите му се стегнаха като юмрук и той замига бързо в опит да спре сълзите си. Подобно на грохнал старец се наведе и вдигна панталона си, а пръстите му трепереха, докато закопчаваше ципа и копчето. Без да прибира ризата вътре, той отиде до леглото и седна.

Когато оставеният на нощното му шкафче мобилен телефон звънна, той се обърна и погледна екрана. Донякъде очакваше да е Куин, но с него най-малко искаше да разговаря. Който и да беше, Блей остави да се включи гласовата поща.

По някаква причина се замисли за времето, прекарано в суетене в банята докато се бръснеше, режеше ноктите си и оправяше косата си с проклетия гел. А после и за времето, прекарано пред гардероба. Сега всичко му се струваше безсмислено. Виждаше му се като напразно усилие. Почувства се омърсен. Напълно омърсен.

И тази нощ нямаше да излезе със Сакстън или с когото и да било друг. Не и в това настроение. Нямаше нужда да излага някоя невинна душа на тази отрова.

Боже...

По дяволите.

Когато се почувства способен да говори, протегна ръка към шкафчето и взе телефона. Отвори го и видя, че Сакстън е този, който му бе звънял.

Може би, за да отмени срещата? Не би ли било това истинско облекчение? Да го отрежат два пъти за една вечер едва ли можеше да се нарече добра новина, но би му спестило оправданията пред другия мъж. Долепи телефона до ухото си, за да прослуша съобщението, оставено на гласовата му поща, опря чело в дланта си и се загледа надолу в босите си крака.

— Добър вечер, Блейлок. Мога да си представя как точно в този миг стоиш пред гардероба си и се чудиш какво да облечеш — спокойният плътен глас на Сакстън беше същински балсам, така тих и утешителен. — Всъщност аз самият стоя пред моите дрехи. Мисля, че ще избера костюм с жилетка на черно и бяло каре. Предполагам, че тънко райе от твоя страна ще пасва отлично — последва смях. — Не че бих ти нареждал какво да облечеш, разбира се. Но само предлагам, в случай че изпитваш съмнения. По отношение на гардероба, разбира се — последва нова пауза и после тонът му беше по-сериозен. — Нямам търпение да те видя. До скоро.

Блей дръпна телефона от ухото си и палецът му се поколеба дали да изтрие съобщението. Импулсивно го запази. След продължително и равномерно вдишване и издишване той се насили да се изправи на крака. Макар че ръцете му трепереха, напъха фината си риза в панталона и отиде до скрина, където цареше пълен безпорядък.

Взе шишетата с парфюм и ги подреди, а после вдигна четката от пода. Отвори чекмеджето с чорапите. И взе, каквото му беше нужно.

За да завърши облеклото си.

35.

Дариъс трябваше да се срещне с младия си помощник след залез-слънце, но преди да се насочи към имението, обитавано от хора, което бяха наблюдавали между дърветата, той се материализира в гората пред пещерата на Братството. Тъй като братята живееха отделно, комуникацията между тях се осъществяваше трудно. По тази причина бяха създали система за размяна на известия. Всички идваха тук по веднъж на нощ, за да видят какво е оставено от другите или самите те да оставят съобщение.