Единствена любов

Материализираха се пред къщата на Сампсън и Дариъс кимна надясно, за да покаже, че трябва да минат отзад. Когато се озоваха пред задния вход, през който бяха излезли предишната нощ, той позвъни с камбанката. Икономът им отвори и се поклони ниско.

— Господа, какво бих могъл да направя за вас?

Дариъс пристъпи вътре.

— Бих искал отново да разговарям с прислужника на втория етаж.

— Разбира се — още един нисък поклон.

— Ще ме последвате ли до предния салон?

— Ще чакаме тук.

Дариъс се настани до вехтата маса за прислугата. Догенът пребледня.

— Господине, това е...

— Подходящото място за разговора ми с прислужника Фрицгелдър. Не виждам полза да добавяме още към страданието на господаря и господарката ти, ако се натъкнат на нас, без да сме обявили за пристигането ни. Ние не сме гости. Тук сме да помогнем за разрешаването на тази трагедия.

Икономът се поклони така ниско, че беше цяло чудо как не падна по чело.

— Така е, съвсем прав сте. Веднага ще доведа Фрицгелдър. Имате ли нужда от нещо друго?

—Да. Ще сме много благодарни, ако ни предложите храна и бира.

— О, разбира се, господине! — догенът се поклони и се насочи към вратата. — Трябваше сам да ви предложа храна и напитки. Простете ми.

Когато останаха сами, Тормент каза:

— Нямаше нужда от това.

— От кое? — попита Дариъс, а пръстите му пробягаха по одрасканата повърхност на масата.

—Да молиш да ме нахранят.

Дариъс хвърли поглед през рамо.

— Мило мое момче, целта на искането ми беше да накарам иконома да се отпусне. Присъствието ни в тази стая му създава значителен дискомфорт, тъй като пожелахме да разпитаме отново прислугата. Молбата ми беше облекчение за него. Сега седни и когато храната пристигне, ще трябва да я изядеш. Аз се нахраних, преди да дойдем.

Чу се тътренето на стол и после изскърцване, когато Тормент се настани в него. Прислужникът пристигна веднага. А ситуацията беше неловка, тъй като в действителност Дариъс нямаше какво да го пита. Защо ли се бавеше храната...

— Господа — заяви икономът гордо, когато отвори вратата със замах.

Няколко догени влязоха с подноси, отрупани с какво ли не и масата беше подредена. Дариъс вдигна вежда по посока на Тормент и после се втренчи в изобилието пред себе си. Като любезен гост Тормент започна да си сервира. Дариъс кимна към иконома.

— Трапезата е наистина достойна за този дом. Господарят ти може да се чувства много горд.

След като икономът и другите догени си тръгнаха, прислужникът зачака търпеливо, а също и Дариъс, докато Тормент не изяде колкото можа. После Дариъс се изправи на крака.