Единствена любов

След като се убеди, че никой не го наблюдава, Дариъс се вмъкна в тъмната ниша, влезе през тайната врата в каменната стена, а после мина през няколкото порти, водещи към Светилището. «Системата за комуникация» не беше нищо повече от вдлъбнатина в скалата, в която можеха да бъдат оставяни писмени съобщения и тъй като нишата беше леснодостъпна, се намираше в най-отдалечения край на пещерата.

Но Дариъс не успя да стигне до нишата, за да види дали братята имаха съобщение за него. Когато стигна до последната порта, видя на каменния под нещо на пръв поглед наподобяващо купчина дрехи. Извади черния си кинжал, а от купчината се надигна нечия тъмна глава.

— Тор? — Дариъс свали оръжието.

—Да —

момчето се обърна върху парцаливото си легло. — Добър вечер, господарю.

— Какво правиш тук?

— Спя.

— Това всъщност е повече от очевидно — Дариъс се приближи до него и коленичи.

— Но защо не си в дома си?

Той наистина беше прогонен от баща си, но Харм рядко, много рядко се прибираше в семейното жилище. Със сигурност младият мъж можеше да остане със своята мамен. Момчето се изправи на крака и се облегна на стената.

— Колко е часът? Пропуснал ли съм...

Дариъс хвана ръката на Тор.

— Ял ли си?

— Закъснях ли?

Дариъс не си направи труда да задава повече въпроси. Отговорът на онова, което искаше да научи, беше повече от ясен заради начина, по който момчето отказваше да вдигне очи. Бил е помолен да не търси подслон в бащиния си дом.

— Тормент, колко нощи си прекарал тук? — На този студен под.

— Мога да намеря друго място, където да пренощувам. Няма да идвам повече тук.

В името на Скрайб Върджин, наистина нямаше да идва тук.

— Изчакай ме, моля те.

Дариъс мина през портата и провери за съобщения. Намери бележки за Мърдър и Агъни и се замисли дали да не остави послание до Харм. Нещо от рода на «Как си могъл да обърнеш гръб на родния си син и да допуснеш да прекарва деня на каменния под, като използва дрехите си за завивка, вместо да е на топло в леглото си? Проклет задник.»

Дариъс се върна при Тормент и откри, че момчето беше събрало вещите си и беше препасало оръжията си. Преглътна една ругатня.

— Първо ще отидем в имението на изчезналата жена. Има нещо, което трябва да обсъдя с... онзи прислужник. Вземи си нещата, синко.

Тормент го последва, по-пъргав, отколкото много други биха били след бог знае колко дни без храна и добра почивка.