Единствена любов

Добре, несподелената любов не спадаше към никоя от тези категории, макар частта с липсата на забавления да беше абсолютно вярна. Сакстън се усмихна леко.

— Зарадвах се, когато ми се обади. И малко се изненадах.

— Защо?

— Братовчед ми има определени. териториални претенции към теб.

Блей се взря в светещия връх на пурата.

— Мисля, че много сериозно си се заблудил по отношение на интересите му.

— А аз мисля, че ми заявяваш любезно да не се бъркам.

— Няма в какво да се бъркаш — Блей се усмихна на сервитьора, докато той поставяше двете чаши на кръглата маса, а после се отдалечи. — Повярвай ми.

— Куин е интересна личност — Сакстън протегна елегантната си ръка и взе чашата си с порто. — Всъщност той е един от любимите ми братовчеди. Нежеланието му да се подчинява на установените норми е достойно за уважение и е преживял неща, които биха пречупили някой по-слаб от него. Но не мисля, че на този, който се влюби в него, ще му е лесно.

— Често ли идваш тук? — смени темата Блей.

Сакстън се засмя, а светлите му очи проблеснаха.

— Не искаш да говорим за това — после се озърна намръщено. — Всъщност напоследък не излизам често. Прекалено много работа.

— Каза, че си адвокат по Древно право. Сигурно е интересно.

— Специализирал съм попечителски фондове и завещания. Затова увеличаването на работата не ме радва особено. Небитието се напълни с прекалено много невинни души миналото лято...

Групичка от шишкави снобари със златни часовници и копринени костюми, седнали на канапето в съседство, се изсмяха пиянски, а най-шумният от тях се облегна рязко назад и се блъсна в Сакстън. Което не беше добър ход, защото Сакстън, макар и джентълмен, не беше страхливец.

— Извинете, ще възразите ли да бъдете малко по-тихи?

Грубиянът се обърна, а огромният му корем над колана заплашваше да се пръсне.

— Да. Възразявам — зачервените му очи се присвиха. — И бездруго мястото на типове като вас не е тук.

Нямаше предвид факта, че са вампири. Блей отпи от портото си, а скъпото питие му се стори като оцет. и лошият вкус в устата му не беше причинен от напитката.

Миг по-късно наглият тип отново се отпусна с такава сила на облегалката си, че Сакстън едва не разля питието си.

— Дявол да го вземе — промърмори Сакстън и посегна към салфетката.

Малоумникът от съседната маса пак се наведе към тях и малко оставаше коланът му да се скъса и да избоде очите на някой от седящите наоколо.

— Красавци, пречим ли ви да смучете от тези мъжки напитки?

Сакстън се усмихна хладно.

— Определено да.

— О, съжалявам — мъжът демонстративно вирна кутрето си. — Не исках да ви обиждам.

— Да си вървим — намеси се Блей и се наведе да угаси пурата си.

— Можем да се преместим на друга маса.

— Каните се да избягате ли, момчета? — попита провлечено нахалникът. — Може би отивате на парти, където има различни видове пури. Дали да не ви последваме, за да сме сигурни, че сте стигнали невредими?

Блей не отместваше поглед от Сакстън.

— И бездруго става късно.

— Което означава, че за нас е само средата на деня.

Блей се изправи и посегна към джоба на сакото си, но Сакстън не му разреши да извади портфейла си.

— Не, позволи на мен.

Последваха още коментари от страна на двамата поклонници на стадиони и стриптийз клубове, които нагнетиха още повече обстановката, и Блей изскърца със зъби. За щастие, на Сакстън не му отне дълго да плати на сервитьора и те се отправиха към изхода.

Хладният нощен въздух отвън подейства като балсам за сетивата им и Блей пое дълбоко дъх.

— Невинаги е така — промърмори Сакстън. — Иначе никога не бих те довел тук.

— Всичко е наред.

Блей закрачи напред и Сакстън го последва. Когато стигнаха до ъгъла, спряха, за да изчакат една кола да завие.

— Как се чувстваш? — попита Сакстън.

Блей обърна лице към другия вампир и реши, че животът е прекалено кратък, за да се преструва, че не знае какво точно означаваше въпроса.

— Честно казано, малко странно.

— Но не е заради онези задници, нали?

— Излъгах. Преди никога не съм ходил на среща — Сакстън повдигна едната си вежда и това накара Блей да се разсмее. — Да, истински играч съм.

Сакстън въздъхна тихо, а в погледа му пролича истинска топлина.

— Радвам се, че аз съм първият.

Блей срещна очите му.

— Как разбра, че съм гей?

— Не съм. Просто се надявах да е така.

Блей отново се засмя.

— Имало е защо — след кратка пауза той протегна ръка. — Благодаря ти за вечерта.

Сакстън също отвърна на ръкостискането и между тях сякаш протече електричество.

— Ясно ти е, че срещите не завършват така, нали? Особено ако и двете страни проявяват интерес.

Блей се почувства неспособен да пусне ръката на другия вампир.

— О... Наистина ли?

Сакстън кимна.

— Една целувка би била по-подходящ завършек на вечерта.

Блей насочи вниманието си към устните му и изведнъж се запита какъв ли вкус имаха.

— Ела — рече тихо Сакстън и го поведе към едно по-закътано място.