Единствена любов

Блей го последва в тъмнината, въвлечен в еротична игра, която не искаше да прекъсва. Когато се озоваха в сенките, хвърляни от сградите, почувства, че гръдният кош на другия мъж се притиска към неговия, а после същото се случи и с тазовете им. Така че беше напълно наясно точно колко възбуден бе Сакстън.

А Сакстън беше наясно, че той също е възбуден.

— Кажи ми нещо — прошепна Сакстън. — Преди целувал ли си мъж?

Блей не желаеше да мисли за Куин в този момент и поклати глава, за да се отърси от образа. Когато това не подейства и синьо-зелените очи на приятеля му не изчезнаха от съзнанието му, той направи единственото възможно, за да спре да мисли за своя пирокант.

Сведе до нула разстоянието между устните на Сакстън и своите.

Куин знаеше, че трябва да се прибере направо у дома. След като беше отпратен така безцеремонно от дома на Тор, без съмнение за да могат Джон и Хекс да изпълнят някои упражнения в хоризонтално положение, трябваше да се върне в имението, да потърси утеха в текилата и да си гледа собствената работа.

Но нееее. Беше приел форма пред единствения бар за пури в Колдуел и беше наблюдавал... в дъжда като пълен неудачник... как Блей и Сакстън се бяха настанили на една маса до самия прозорец. Беше проследил внимателно как братовчед му гледа най-добрия му приятел със сдържана страст, а после някакви тъпаци се държаха просташки с тях и те си тръгнаха, оставяйки пурите си едва започнати, а чашите си с порто — недопити.

Тъй като нямаше желание да бъде заловен в сенките, Куин се дематериализира в пряката зад бара. Но веднага разбра, че е сбъркал времето и мястото.

До ушите му достигна гласът на Сакстън, носен от студения вятър.

— Ясно ти е, че срещите не завършват така, нали? Особено ако и двете страни проявяват интерес.

— О... Наистина ли?

— Една целувка би била по-подходящ завършек на вечерта.

Куин почувства как свива длани в юмруци и за част от секундата обмисли варианта да се покаже иззад контейнера за боклук, където беше застанал. Но какво можеше да стори? Да застане между тях, да им покаже червен картон и да ги прати на резервната скамейка? Доста абсурдно.

— Ела — промърмори Сакстън.

По дяволите, копелето звучеше като оператор на секс-телефон, гласът му беше дрезгав и приканващ. И. о, боже, Блей го беше последвал в мрака.

Понякога невероятният слух на вампирите беше истинска гадост. Положението не стана по-добро, когато подаде глава иззад контейнера, за да вижда по-ясно.

Двамата се притиснаха един към друг и челюстта на Куин увисна.

Но не защото беше шокиран, нито защото искаше да се включи. Просто не можеше да диша. Сякаш гръдният кош заедно със сърцето му бяха замръзнали.

Не... Не, по дяволите, не

— Кажи ми нещо — прошепна Сакстън. — Преди целувал ли си мъж?

Да, целувал е, искаше да изкрещи Куин.

Блей поклати глава. Той действително поклати глава!

Куин стисна здраво очи и си наложи да се успокои достатъчно, че да успее да се дематериализира. Когато прие форма пред имението на Братството, трепереше неконтролируемо. И за кратко имаше чувството, че ще натори храстите с вечерята, която беше изял, преди да тръгне с Хекс и Джон.

След няколко глътки въздух реши, че повече го привлича идеята да се върне към план А и да се напие. Когато Фриц му отвори, той влезе във вестибюла, все още завладян от тази мисъл.

По дяволите! Може би щеше да си позволи нещо повече от леко опиянение. Бог му беше свидетел, че Сакстън нямаше да се задоволи с една или две целувки в студена и влажна пряка, а Блей беше изглеждал така, все едно най-накрая щеше да получи онова, за което толкова дълго е копнял.

Така че имаше предостатъчно време да се напие до безпаметност.

Двойно по дяволите! — помисли си Куин и разтри гърдите си, продължавайки да чува гласа на братовчед си отново и отново: «Кажи ми нещо. Преди целувал ли си мъж?»

Образът на Блей как поклаща глава беше като гравиран в съзнанието на Куин и това го изстреля директно към килера в другия край на кухнята, където се съхраняваха кашоните с алкохол.

Какво клише. Канеше се да се напие, защото самият той отказваше да оправи приятеля си. Но поне едно нещо в живота си можеше да направи според традициите. Докато минаваше обратно през кухнята, му хрумна утешителната мисъл, че каквото и да бяха намислили да правят, то трябваше да се случи в дома на Сакстън, защото в дома на краля не се допускаха случайни посетители. Никога.

Излезе във фоайето и замръзна на място. Блей тъкмо прекосяваше вестибюла.

— Връщаш се рано — излая Куин сърдито. — Не ми казвай, че братовчед ми е толкова бърз.

Блей не спря дори за секунда. Просто продължи нагоре по стълбите.

— Братовчед ти е истински джентълмен.

Куин последва най-добрия си приятел.

— Така ли мислиш? Според моя опит само изглежда такъв.

Това накара Блей да се обърне.

— Преди винаги си го харесвал. Беше ти любимец. Помня, че говореше за него като за бог.

— Надживях този етап.

— Е, аз го харесвам. Много.

На Куин му се прииска да изреве, но потисна импулса, като отвори бутилката текила и отпи една глътка.