Фурията на Академа

– Ваше Величество – каза тя и направи лек реверанс, както я беше научила Сирай.

„В деня, когато тя загина“, помисли си Исана.

– Холтър – каза той. Огледа я от глава до пети и каза с равен, учтив тон: – Каква прекрасна рокля.

Роклята, която лейди Акватайн ѝ беше подарила, бе ушита от същата скъпа екзотична коприна, каквато бе носила самата Върховна лейди на градинския прием в дома на Калар, макар тази да бе доста по-скромна. Тъмният пурпур на коприната преминаваше в черно на маншетите и по края на подгъва. Пурпурно и черно, цветовете на Акватайн.

Туниката на Гай, естествено, беше в червено и синьо – цветовете на кралския дом на Първия лорд.

– Благодаря – отвърна тя, стараейки се гласът ѝ да прозвучи спокойно. – Получих я от моята домакиня. Нямаше да е учтиво да не я облека.

– Напълно разбирам – отвърна Гай. Тонът му прозвуча едновременно резервирано и съчувствено. И тя отново остана с усещането, че той разбира много повече, отколкото му беше казала, и че тя самата на свой ред осъзнава двойния смисъл на думите му. – Сигурно ще ви е интересно да научите, че свалих от Максим всички обвинения, които му бяха предявени. Предложих на Калар да проведа щателно разследване на събитията от онази нощ и той веднага се отказа от думите си. Така че, при отсъствието на обвинител, получих възможността да закрия делото.

– И какво отношение има това към мен? – попита Исана.

– Към вас може би не, но някой от вашите познати би могъл да прояви интерес.

Той имаше предвид семейство Акватайн, разбира се.

– Ще се присъединим ли към тях? – попита тя.

Гай погледна към групата младежи, които продължаваха да се смеят. Изражението му беше неразгадаемо и макар уменията на Исана във водното призоваване да не бяха достатъчни, за да усети истинските му чувства, изведнъж я порази мисълта, че животът му като Първи лорд повече от всичко друго е ужасно самотен.

– Хайде да изчакаме още малко – каза той. – Щом се появим, и смехът ще секне.

Тя го изгледа за миг и кимна. Неизказаното напрежение между тях не изчезна, но поне малко отслабна.

Когато двамата най-после влязоха в залата, Исана дълго притиска Тави към гърдите си. Той настина беше пораснал много – ако преди тя беше с половин глава по-висока от него, сега той се извисяваше поне с половин фут над нея. И раменете му бяха станали доста широки, а гласът му се беше превърнал в стабилен баритон, вместо треперливия тенор отпреди.

Но и Амара беше права. Той си беше все същият Тави. Иса­на усещаше топлината и любовта му, когато той я прегръщаше. Искрите в очите му, чувството му за хумор, усмивката – макар и по-сериозна, по-замислена – все си бяха неговите. За годините, прекарани в Академията, той не бе изгубил нищо. Дори бе развил най-добрите си качества – ума, умението бързо да преценява ситуациите и доброто си сърце.

Храната беше отлична, а разговорът – приятен, докато Първият лорд не помоли Тави да разкаже за случилото се през последните няколко дни. Исана веднага разбра защо събирането се провежда в толкова тесен кръг. Докато Тави говореше, дори слугите не бяха допускани в залата.

Тя не можеше да повярва на онова, което чува, но знаеше, че Тави казва истината. Поне това можеше да усети в него. Исана беше поразена от факта, че Тави е държал такава власт в ръцете си. Той беше просто един млад ученик, но съдбата на държавата беше зависила от неговите решения. Не само от неговите, разбира се, но велики фурии, той се бе държал като герой.

Исана седеше, смаяна от разказа му, без да се изненадва, че Тави се обучава за Курсор. Когато племенникът ѝ бе заминал за столицата, тя очакваше нещо подобно. Слушаше го внимателно, но също така се стараеше да прецени израженията на лицата и емоциите на всички останали, които се бяха събрали край масата. Освен това Исана подозираше, че Тави не разказва всичко, макар да не бе съвсем сигурна защо му е да прикрива част от маскарада на Макс като Първия лорд или смъртта на маестро Килиан.

Вече беше станало доста късно, когато Първият лорд реши, че е време да приключват. Скоро в залата останаха само Тави, Гай и самата Исана.

– Надявах се да мога да поговоря с Тави насаме – каза тя на Първия лорд.

Той повдигна изненадано вежди и известно време разглеждаше роклята ѝ. На Исана ѝ се наложи да прибегне до помощта на Ручей, за да не се изчерви, но тя успя да издържи погледа на Гай, без да трепне.

– Холтър – каза спокойно той, – това е моят дом. Аз ще чуя онова, което искате да кажете на един от моите Курсори.

Исана сви устни, но кимна леко. Тя не искаше да говори за тези неща пред него – но това бе част от цената, която трябваше да заплати, за да си осигури помощта на Акватайн. Така да бъде.

– Тави – каза тихо тя, – притеснява ме една твоя приятелка. Гаел – мисля, че така се казва. Не мога да кажа нищо определено, но в нея има нещо... не както трябва.

За голямо раздразнение на Исана, Тави погледна към Гай. Първият лорд му кимна.

– Знам, лельо Исана – отвърна младежът с тих и много сериозен глас. – Тя не е Гаел. Или поне не е истинската Гаел.

Исана се намръщи.

– Откъде знаеш?