Фурията на Академа

Амара обви с ръце врата на съпруга си и го притисна към себе си. Тя почувства как я обгръщат силните му грижовни ръце.

Може пък той да беше прав. Може би всичко щеше да бъде наред.

Глава 57

Фиделиас приключи с почистването на ботушите си и ги остави до леглото. До него лежеше вече приготвената раница. Огледа замислено стаята. В имението на семейство Акватайн той живееше в помещението за прислугата, което имаше същите размери като стаята, която обитаваше в Цитаделата. Леглото може би беше по-меко, чаршафите и одеялата – по-фини, лампите бяха малко по-качествени. Но иначе си беше почти същото.

Той поклати глава и се опъна на леглото. Беше твърде изморен, за да се съблича и да се пъха под завивките. Вместо това впери поглед в тавана и се заслуша в звуците, които се донасяха от съседните стаи и коридори.

Вратата изведнъж се отвори без предварително почукване. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой е влязъл.

Лейди Акватайн помълча за миг, преди да каже:

– Вече си си събрал багажа, виждам.

– Да – отвърна той. – Ще тръгна преди изгрев-слънце.

– Няма ли да останеш за церемонията по представянето?

– Нямате нужда от мен за това – каза Фиделиас. – Видях роклята, която сте купили за холтъра. Сигурен съм, че ще направи нужното впечатление. Мен ме чакат други дела.

– Така ли? – попита тя. – Все още не съм ти дала следващата ти задача.

– Ще ме изпратите в Калар – отвърна Фиделиас. – За да се свържа с хората ми там. Ще поискате да научите какви връзки има Калар с южните Върховни лордове и как да ги прекъснете.

Тя се засмя тихо.

– Трябва ли да се чувствам доволна заради това, че успях да си намеря такъв великолепен шпионин?

– Не си правете труда – отвърна той. – Аз избрах вас и вашия съпруг, а не обратното.

– Какъв циник – промърмори тя. – Един джентълмен никога не би говорил толкова откровено за това.

– Все пак не сте ме наели за партньор по танци – рече тихо Фиделиас.

– Да. Не съм – Тя се поколеба за миг, преди да каже: – Ще вземеш ли вода от нашия извор?

– Да. За да не ожаднея много. Южните лета са горещи.

– Внимавай, Фиделиас – каза лейди Акватайн. – Ти си ценна придобивка. Но и моето търпение към непочтителността ти си има своите граници.

– На ваше място, Ваша светлост – каза Фиделиас, – аз щях да се погрижа да запазя своите източници на информация.

– Имаш предвид себе си? – попита тя.

– Имам предвид себе си.

– И защо?

В гласа ѝ се появи опасна нотка.

За пръв път от началото на разговора Фиделиас отмести пог­лед от тавана. Тя стоеше до вратата, висока, елегантна и прекрасна, наметната с широка сива пелерина и леки чехлички на краката. Тъмната ѝ коса бе прибрана с няколко костени гребена. Той се нас­лади за миг на красотата ѝ и усети как го изпълват едновременно желание и гняв. Разбира се, никой мъж не можеше да се изправи пред такава красота и да не изпита нищо. Но гневът му го изненада. Той се постара да го скрие от лейди Акватайн.

Вместо да ѝ отговори, той кимна към гардероба до вратата. Тя се намръщи и погледна вътре. Наклони леко главата си настрани, протегна ръка и извади износено пътническо наметало.

– Това е наметало – каза тя, показвайки, че търпението ѝ е на изчерпване. – Каква заплаха може да представлява то?

– Не е просто наметало – отвърна тихо Фиделиас. – Това е морски плащ. Шият ги в Калар, Форция и Парция. Използва се кожата на голям гущер, който се храни с луковици и корени в блатата и реките. Ако леко се намокри, плащът се раздува и става непромокаем. Всеки, който пътува, има нужда от такъв плащ. Обличат ги по време на морски пътешествия или в сезона на дъждовете. Без него човек се разболява лесно.

Лейди Акватайн кимна търпеливо.

– Все още не мога да разбера каква заплаха може да е той за нас, скъпи ми шпионино.

– Това е моето наметало – рече Фиделиас.

Тя продължаваше да го гледа мълчаливо.

– Оставих го в стаята ми в Цитаделата в деня, в който тръгнах на юг с Амара за последния ѝ изпит. Деня, в който напуснах Гай. – Той поклати глава. – Тази вечер го намерих тук.

Между веждите ѝ се появи лека бръчка.

– Но... това означава...

– Означава, че самият Гай е бил в имението ви, а вие сте нямали никаква представа за това. Означава, че той знае къде се намирам. Означава, че е наясно на кого служа. Означава, че той знае, че ще ме изпратите на юг, за да създам неприятности на Калар – и че имам неговата благословия за това. – Той скръсти ръце под главата си и отново се загледа в тавана. – Пазете се, милейди. Лъвът, който сте подгонили, може да е стар, но не е нито изкуфял, нито слаб. Достатъчно е веднъж да стъпите накриво и от ловци ще се превърнете в жертви.

Лейди Акватайн го изгледа, след което, без да каже нито дума, излезе и затръшна вратата зад гърба си. Докато се отдалечаваше, стъпките ѝ отекваха тихо, но много по-забързано от обичайното. Тя се страхуваше.