Фурията на Академа

Сирай се обърна с гръб към прозореца. Над рамото ѝ Амара можеше да види как Бърнард дава указания на двамата мъже, впрягащи в каруцата с припаси два тежкотоварни коня, след което проверява копитата на животните.

– Виждате ли се достатъчно често? – попита куртизанката.

– Ами... Няма да възразя, ако мога да го виждам още по-често.

– Хмм – промърмори Сирай. – А какво най-много харесваш в него?

– Ръцете му – отвърна веднага Амара, без дори да се замисля, и усети как отново се изчервява. – Силни са. Кожата е леко загрубяла. Но са топли и нежни.

– Аха – каза Сирай.

– Или устните му – изтърси Амара. – Тоест очите му, разбира се, са красиви, но устните са... искам да кажа, че може...

– Че знае как да целува – рече Сирай.

Амара се запъна и успя само да кимне.

– Добре – каза Сирай. – Съдейки по всичко, мога спокойно да заявя, че знаеш какво е да обичаш.

Амара прехапа устната си.

– Наистина ли мислиш така?

Куртизанката се усмихна с лека тъга.

– Разбира се, скъпа.

Амара отново погледна към двора, където две момчета, на не повече от шест или седем години, изскочиха от скривалището си във фургона и се метнаха на гърба на Бърнард. Едрият мъж изрева от престорена ярост и се завъртя, сякаш се опитваше да ги достигне, докато момчетата не се изпуснаха и не изпопадаха, замаяни и заливащи се в смях, по земята. Бърнард им се ухили, разроши косите им и ги отпрати с едно махване на ръката си. Изведнъж Амара усети, че се усмихва.

Сирай отново заговори, този път с нисък и много нежен глас.

– Ще трябва да го оставиш, разбира се.

Амара усети как гърбът ѝ се стяга. Тя отново погледна през прозореца.

– Ти си Курсор – продължи Сирай. – Ползваш се с доверието на самия Първи лорд. Заклела си се да отдадеш живота си за него.

– Знам – отвърна Амара. – Но...

Сирай поклати глава.

– Амара, ако наистина го обичаш, не можеш да му причиниш това. Бърнард вече е благородник. Има своите задължения, отговорности. Едно от тях е да си намери съпруга, която да постави неговите интереси над всичко.

Амара погледна към Бърнард и двете деца. Погледът ѝ внезапно се замъгли от горещи сълзи.

– Той има задължения – продължи Сирай със съчувствие, но и решителност в гласа. – И едно от тях е да създаде деца, за да може призоваването на фурии в кръвната му линия да укрепи могъщес­твото на страната ни.

– А аз съм безплодна – прошепна Амара. Тя притисна длан към корема си и почти усети невидимите белези, останали след тежката болест. Усети горчивина в устата си. – Не мога да му даря деца.

Сирай поклати глава и погледна през прозореца към двора. Фредерик вкара втората двойка огромни гарганти в двора и заедно с Бърнард започнаха да им слагат хамутите, докато останалите мъже от холта носеха и трупаха чували и сандъци на земята, които после щяха да бъдат натоварени върху животните. След това Сирай се надигна на пръсти и внимателно придърпа надолу паравана.

– Съжалявам, скъпа.

– Никога не се бях замисляла за това – каза Амара. Нови сълзи рукнаха от очите ѝ. – Бях толкова щастлива, че никога...

– Любовта е като огън, Амара. Ако се приближиш твърде близо до нея, ще се опариш. – Сирай се приближи до нея и я погали по бузата с опакото на ръката си. – Знаеш какво трябва да направиш.

– Да.

– Тогава го направи бързо. И чисто. – Сирай въздъхна. – Знам много добре какво говоря. Съжалявам, скъпа.

Амара затвори очи и притисна тъжното си лице към ръката на Сирай. Не можеше да спре сълзите си. А и не се опита.

– Толкова много неща се случиха наведнъж – каза след миг Сирай. – Не може да е просто съвпадение, нали?

Амара поклати глава.

– Не мисля.

– Фурии – въздъхна Сирай и изразителните ѝ очи се замъглиха.

– Сирай – каза тихо Амара. – Наистина смятам, че именно тук се крие истинска опасност за страната. И възнамерявам да остана.

Сирай я погледна с присвити очи.

– Но, скъпа, разбира се, че ще останеш. Нямам нужда от телохранителка, която вехне по някой мъж – ти си ми абсолютно безполезна.

Амара се задави от изблика на смях, последвал думите на куртизанката, и притисна приятелката си в здрава прегръдка.

– Ще се оправиш ли?

– Разбира се, скъпа – отвърна Сирай.

Но въпреки топлината и веселата нотка в гласа ѝ, Амара усети как дребничката куртизанка трепери. Сирай сигурно също усещаше собственото ѝ треперене.

Амара отстъпи назад, постави ръцете си на раменете на Сирай и я погледна в очите.

– Дълг. Вордите може да са проникнали в столицата. Може би са изпратени още убийци срещу холтър Исана. Избиват Курсорите. А ако Короната не изпрати подкрепления на тукашния гарнизон, ще загинат още местни хора и легионери. И най-вероятно аз заедно с тях.

Сирай затвори за миг очи и леко кимна с глава.

– Знам. Но... Амара, боя се... боя се, че не съм подготвена за такава ситуация. Аз работя в големите зали и спални, с вино и парфюми. А не в тъмните странични улички с наметала и ками. Не обичам ножовете. Дори не притежавам кама. А наметалата ми са твърде скъпи, за да си позволя да ги изцапам с кръв.

Амара стисна леко раменете ѝ и се усмихна.

– Добре. Може пък да не се стигне до това.

В отговор Сирай ѝ се усмихна неуверено.