Фурията на Академа

После наниза верижката през главата си и я скри под роклята. За миг се погледна в огледалото и прогони червенината около очите си. Нямаше достатъчно време, което да губи в спомени за миналото.

Исана вирна брадичката си, придаде спокоен вид на лицето си и излезе от стаята си, за да помогне на семейството, което обичаше с цялото си сърце, и на мъжа, когото мразеше до дъното на душата си.

Глава 11

Когато рицарите Аери, изпратени от Короната, се спуснаха от тъмносивите облаци, Амара вече ги чакаше. Толкова на север от столицата пролетта можеше да е неприятно студена и влажна, но дъждът, за който загатваха случайните прогърмявания или светкавици, все още не бе дошъл. Амара разпозна мъжа, който водеше групата, и за кратко бе изкушена от мисълта да подтикне натежалите от влага облаци да изсипят товара си малко по-рано. Върху надменната му глава.

Сър Хорацио летеше пред закритата лектика. Богато украсената му броня се опитваше с всички сили да заблести в облачния ден, червеното му кадифено наметало се развяваше зад гърба му. В четирите краища на лектиката летяха рицари с пътнически сбруи, които я поддържаха, а други четирима патрулираха край нея. Отрядът се спусна по-бързо от необходимото и фуриите им завихриха миниатюрни смерчове, които разрошиха косата на Амара и принудиха овцете от близката кошара да се струпат уплашено в далечния ѝ край. Хората от холта, които сновяха наоколо и подготвяха провизии и това-онова за кохортата на Бърнард, трябваше да заслонят очите си, за да ги предпазят от разлетелите се слама и прах.

– Идиот – каза Амара и въздъхна, изправяйки Сирус между себе си и летящите парчета.

Хорацио се спусна леко на земята. Като подтрибун и рицар на Кралския легион, той имаше правото да украси бронята си със златни и сребърни филиграни и да сложи блестящи скъпоценни камъни на шлема и дръжката на меча си, но златната бродерия на кадифеното му наметало вече ѝ идваше в повече. Хорацио бе натрупал състояние от залози на Вятърните гонки, ежегодното състезание за призователи на вятър, което се провеждаше по време на фестивала, и държеше всички да го знаят.

И естествено, нямаше никакво желание да се разбира, че бе изгубил лъвския пай от богатствата си първата година, когато Амара се записа за участие. Той никога не я остави да го забрави, макар че тя също не би се държала учтиво с човек, заради когото е изгубила толкова много пари. Курсорът изчака всички рицари да се спуснат в двора и се приближи до тях.

– Добър ден, сър! – избоботи Хорацио с металически баритон. – О, не. Въобще не е сър. Това сте вие, графиньо Амара. Простете ми, но отдалече ми приличахте на млад мъж.

Няколко години по-рано тази обида към физиката ѝ сигурно щеше да я жегне дълбоко. Но това бе, преди да стане Курсор. И преди Бърнард.

– Няма нищо, сър Хорацио. Нормално е мъж на вашата възраст да среща подобни трудности в тази сфера.

Тя му се поклони грациозно, без да пропуска хихикането, което се дочу откъм останалите рицари.

Хорацио ѝ се поклони в отговор с обидена усмивка и стрелна с поглед мъжете, които стояха зад него. Всичките осем рицари се престориха, че разглеждат двора с отегчени лица.

– Разбира се. Предполагам, че пътничката ни е готова да потегли?

– Скоро – отвърна Амара. – Сигурна съм, че в кухнята ще се намери нещо за хората ви да похапнат, докато я чакат.

– Не е необходимо, графиньо – отвърна Хорацио. – Моля, съобщете на Исана, че очакваме появата ѝ, за да можем да отпътуваме.

– Ще изчакате холтър Исана колкото се налага – каза тя, като умишлено повиши тон. – И тъй като сте гост в нейния холт, подтрибуне, очаквам от вас да се държите учтиво с един гражданин на страната, както се очаква от рицар и войник на Кралския легион.

Хорацио присви очи, пламнал от гняв, но кимна съвсем леко с глава.

– Освен това – продължи тя – настойчиво ви съветвам да позволите на хората си да отдъхнат и да се нахранят, докато все още могат. Ако времето се влоши, ще са им нужни всичките им сили.

– Не съм длъжен да изпълнявам вашите заповеди, що се отнася до командването на хората ми, графиньо – сопна ѝ се Хорацио.

– О, фурии – разнесе се женски глас откъм лектиката. – Може би трябва да дадем на всеки един от вас по една сопа и да ви оставим да се претрепете до смърт. Не виждам по-бърз начин да сложим край на тази непристойна проява. Ролф, ако обичаш?