Гай-джин

„Как ли й е хрумнало, по дяволите? Блестяща партия — всички фигури са на дъската. Тя ще спечели, ще победи Тес, но аз загубих. И все пак ще ми се наложи да преговарям в нейна полза и съм абсолютно сигурен, че ще увелича сумата; но Анжелик не отстъпи нищо и остави играта незавършена. Загубих. Няма да спечеля голямата награда: Нея.“

— Значи отговорът на моя въпрос е „не“?

Само ветрилото се помръдна.

— Защо? — попита Анжелик безстрастно.

— Защото веднага, щом ми отговориш с „да“, губиш играта, губиш цялата си власт над Тес Струан.

— Да, бих го направила. — Анжелик бавно затвори ветрилото и го пусна в скута си. Нито за миг не бе откъсвала очи от него.

За момент Горнт се почувства като хипнотизиран. Внезапно го осени надежда.

— „Бих го направила“ ли каза? Искаш да кажеш, че ти би го направила

. Но аз не бих го направил, така ли? Не бих изгубил властта си?

Анжелик се усмихна. Това бе отговор.

„Отново Мона Лиза — помисли си Горнт. — Чудно как се променя лицето й. Колко непочтена всъщност е тя и колко бдителен ще трябва да бъда, за да обуздая тази млада кобилка. Все още не разбирам, но нерешителният никога не печели.“.

Едва се удържа да остане на мястото си.

— Обичам те заради всичко, което си, но най-вече заради блестящия ти ум. А сега ми отговори официално — ще се омъжиш ли за мен?

— Да — отвърна Анжелик.

59.

— Алилуя! — възкликна Горнт, зашеметен, но не помръдна от мястото си.

Ветрилото на Анжелик замръзна във въздуха.

— Алилуя ли? И само толкова? — прошепна тя, а сърцето и заби лудо.

— О, не, но първо ми кажи какви са твоите условия.

— Смяташ ли, че ще поставям условия?

— Започвам да схващам какъв е начинът ти на мислене, поне от време на време.

— Кога се качваш на „Красавицата от Атланта“?

— В последния момент. Имаме толкова… толкова неща да си кажем.

— Да. Едуард, децата ни като католици ли ще растат и ще се венчаем ли в католическа църква?

— Това условие ли е?

— Само въпрос.

Горнт се намръщи, опита се да предвиди и огледа нещата от всички страни — това море гъмжеше от подводни скали и изискваше предпазливост.

— Защо не. Както знаеш, аз не съм католик — бавно изрече той, — но щом така искаш, нямам нищо против…

— Осени го внезапно хрумване, което щеше окончателно да разреши проблемите. — Алилуя!

— Какво?

— Просто ми хрумна нещо. Ще поговорим за него след малко. А сега, Анжелик, стига увъртания — сгълча я Горнт. — Какви са условията ти? Какво се върти във вълшебната ти главица?

Тя се изправи. Повдигна се на пръсти и докосна с устните си неговите. Нейните устни бяха нежни, а дъхът й уханен.

— Благодаря ти за предложението и за всичко, което вече стори за мен.

Горнт я прегърна през кръста. И двамата забелязаха, че телата им сякаш са създадени едно за друго, но никой не го призна.

— Условията ти!

— Ти ми ги кажи, Едуард.

Сега, след като му бе отговорила на най-главния въпрос и му бе дала ключа към загадката, Горнт не бързаше.

— Предполагам, че са три — развеселено рече той.

— Ако позная, ще ми кажеш ли останалите?

— Дадено.

Допирът на силно притиснатото му към нея тяло й доставяше удоволствие. Той изпитваше същото и това го разсейваше до немай-къде. „Бъди предпазлив. Това е главният й коз, а играта е в най-опасния си стадий — сега се решава бъдещето ми. Проклятие! Лесно е, прекалено лесно, да задълбоча тази целувка, да я грабна на ръце и да я отнеса на леглото в съседната стая и да загубя, още преди да съм стигнал до вратата.“

За него бе далеч по-вълнуващо да се сдържа, да изчака най-подходящия момент — както с Морган Брок, — да отложи страстта си за по-късно и вместо това да се опита да втълпи в съзнанието й собствените си намерения. „Три условия ли? Досещам се поне за пет“ — мислеше си Горнт с желанието да спечели. Необходимо му бе да спечели, както във всичко останало.

— Редът няма значение, нали? — запита я Едуард. — Първото е успешно да проведа преговорите за по-голяма сума, да речем, поне за четири хиляди годишно. Следващото е да прекарваме известно време в Париж и в Лондон, да речем, един месец на всеки две години. Заедно с пътя дотам това прави едно шестмесечно пътешествие. И трето: парите на Тес, колкото и да са, ще бъдат само твои, аз няма да имам права над тях. — Горнт забеляза, че клепките й трепнаха, и разбра, че е спечелил. — А в допълнение — да те обичам до полуда и завинаги.

— Колко си умен, Едуард. Сигурна съм, че ще сме много щастливи. — Анжелик отново се усмихна някак особено. — Е, пет хиляди е по-добре от четири, а два месеца в Париж или Лондон — по-добре от един.

— Обещавам ти да направя всичко възможно да ги кача до пет — незабавно й отговори той. — И съм съгласен с двата месеца в Париж. Друго?

— Нищо особено. Ще имаме нужда от къща в Париж. Щом веднъж видиш този град, и ти ще го заобичаш. Друго няма, но само ми обещай, че ще ме гледаш като писано яйце.