Гай-джин

— Няма защо да ме молиш за това. Но щом искаш, ще ти обещая. — Притисна я още по-силно в прегръдките си. Анжелик се почувства защитена, макар все още да не бе напълно уверена в него. — Желая те, както никога досега не съм желал жена. Това не е хубаво, но на всичкото отгоре си потресаващо умна. Кроежите ти… не, тази дума е неподходяща — полетът на въображението ти… — За момент Горнт я отстрани от себе си и се втренчи проницателно в очите й. — Ти си просто изумителна, откъдето и да го погледнеш.

Анжелик се усмихна, но не отмести ръцете му от себе си.

— Е, и?

— Ще, се венчаем в католическа църква.

— Ах!

— „Ах“, нали! — Той се засмя. — Внезапно ми хрумна, че вече бездруго си го решила. Точно това е мечтаното от теб разрешение, умнице моя: в момента, в който сключиш католически брак, завинаги преставаш да представляваш заплаха за Тес. За нея такава венчавка напълно обезсилва протестантската морска сватба, макар и законна пред английските власти.

Тя се засмя и се сгуши до него.

— Значи смяташ да разкажеш на онази жена как си ме убедил да се омъжа за теб, а ти като протестант си приел да сториш такава жертва и при това положение тя със сигурност ще ти даде всичко, което поискаш, и за двама ни, стига то да е приемливо, нали?

— Да. — Горнт въздъхна. — Ти какво изискване имаш предвид?

— Нищо особено. Но Малкълм веднъж ми обясни значението на Жокейклуб както в Хонконг, така и в Шанхай. Разказа ми, че цялата търговска мощ е съсредоточена в ръцете на техните съвети. Нали онази жена има достатъчно влияние, за да ти осигури поста на управител в единия и място в съвета на другия?

Горнт се разсмя и силно я притисна към себе си.

— Ти си самото съвършенство, госпожо. Тъкмо заради това съм готов дори да стана католик.

— Няма нужда, Едуард.

— Шанхай ще ти хареса. А сега и аз имам условия.

— О?

Горнт с радост забеляза как в погледа й се прокрадна безпокойство, но не разкри удовлетворението си и придаде малко по-суров израз на лицето си. „Няма защо да й поставям предварителни условия — помисли си развеселено: — Един съпруг има неотменни права, като например собственост върху всички земни блага на съпругата. Слава Богу, че този свят принадлежи на мъжете.“

— Първото ми условие е да ме обичаш с цялото си сърце и душа.

— О, ще се опитам. Ще положа всички усилия да ти бъда прекрасна съпруга. — Анжелик се притисна още по-плътно към него. — После?

Горнт долови спотаеното й безпокойство и се засмя.

— Това е, но ще ми обещаеш да се научиш от мен как да играеш бридж и маджонг — и тогава няма да ти се налага да искаш джобни пари нито от мен, нито от когото и да било.

Анжелик за момент се втренчи в очите му, после се надигна на пръсти. Запечатаха споразумението си с целувка.

— А сега да се заемем с неотложните въпроси, че нямаме много време. Първо, колкото се може по-бързо осигури подписа на Сър Уилям. Любов моя, толкова съм щастлив, че прие предложението ми за женитба.

Анжелик се разнежи.

— Не мога да ти опиша колко съм щастлива. Когато се върнеш, тук ли ще останем, или ще заминем за Шанхай?

— В Шанхай, и то колкото се може по-бързо — веднага, щом Брокови фалират. — Горнт я целуна по носа.

— Ах, Брокови. Сигурен ли си, че ще успееш? Цялото ни бъдеще, всичко зависи от това, нали?

— И от Тес също. Но моите доказателства са напълно достатъчни, а нейната злоба окончателно ще затвърди краха им. Тя очевидно го е осъзнала, иначе нямаше да ти направи дори това незначително предложение. Въпреки това нека бъдем предпазливи. Насаме можем да се държим, както искаме, но пред хората ще се представяме само за добри приятели поне още шест месеца — толкова време ще ми е нужно, за да те заведа в Шанхай, и то с неопетнена репутация, да се оправя с „Ротуел-Горнт“ и с твоите финанси. Обожавам те.

Тя отново го притисна към себе си вместо отговор.

— Имаш ли навика да сключваш брачни договори?

— Не, но ако ти искаш, ще го направим. — Анжелик се усмихна с все същата потайна и обещаваща усмивка.

— Необходимо ли е? Двамата с теб сме свързани, имаме общо бъдеще, дори и в този момент вече сме едно. Нашият успех зависи от обединените ни усилия, а главната отговорност лежи върху моите плещи. Никога не забравяй, че Тес е ловка, коварна и няма да се остави да я изиграят. С нея шега не бива, когато става дума за сделки. Въпреки това ти обещавам, че ще получиш желаното.

„Да, ще го получа!“ — помисли си Анжелик.

Поразен, Сър Уилям сложи на нощното си шкафче последната страница от писмото на Андре. То бе написано на френски и почеркът бе негов.

— Боже мой — прошепна посланикът и се раздвижи в удобния си протрит стар стол. Във вестибюла бе приятно, пламъците в камината танцуваха весело, завесите бяха спуснати, за да не духа.