Гай-джин

Сър Уилям стана и се почувства много стар. Наля си питие и се загледа в купчината документи, сякаш не вярваше на очите си. Отново седна и ги разлисти. Последната страница от писмото на бащата на Анжелик, внимателно слепено наново, ясно намекваше за хитро пресметнат план как да бъде впримчен Малкълм Струан. Останалите документи по дати и с подробности излагаха цялата история, случила се с Анжелик.

Препроводителното му писмо гласеше:

„Сър Уилям,

Когато четете това писмо, аз вече ще съм мъртъв. То ще послужи за доказателство, ако загина от насилствена смърт. Открито признавам, че използвах сведенията си, за да измъквам пари от Анжелик, да, за да я изнудвам — можете и така да го наречете, но, от друга страна, изнудването е дипломатическо средство, от което сте се възползвали и вие като всички нас. Предоставям ви тази информация, тъй като е възможно да ме убият, а смъртта ми да изглежда като нещастен случай. Не казвам, че непременно тя ще го извърши, би могъл вместо нея да го стори някой друг, подпомаган от нея. Истината е, че малцина биха извършили престъпление заради Анжелик (Бабкот, Макфей, Горнт); поради изключително ценните сведения и участието си в нейните… «престъпления» е прекалено силна дума… в нейните машинации аз се превръщам в прицел.

Тези документи ви предоставят улики да заловите убиеца и да стоварите вината върху истинския престъпник. Не изпитвам лоши чувства към Анжелик. Възползвах се от нея, тъй като ми се налагаше, но и с пръст не съм я докосвал. Дори смъртта ми да изглежда като нещастен случай, напълно е възможно да не е така. Но ако е, тъй да бъде — изповядах се (но не съм споменал нищо от гореказаното пред отец Лео) и пред вас се впускам в онова голямо приключение — порочен като почти всички, много по-порочен от повечето хора. Бог да ми е на помощ.

А защо изпращам това на вас, а не на Анри? Защо наистина?“

Андре се бе подписал четливо.

— Защо наистина? — измърмори Сър Уилям. — Нима е възможно такова младо девойче през всичкото това време да е крило от нас толкова много неща — да ги е крило дори от Малкълм Струан, за Бога! От Джордж и от Хоуг, за Бога! Изключено, напълно изключено — Андре сигурно си е изгубил ума. И въпреки това…

„Ако оставим настрана писмото на баща и, а дори и то, извадено от контекста, би могло да преувеличава нещата, останалото си е просто становище на Андре, докато момичето само не си признае. Току-виж, всичко това са измислици на един болен разсъдък. Естествено, че и той я желаеше. Колко пъти сме го забелязвали да се навърта похотливо около нея, а пък да не забравяме при какви странни обстоятелства Вервен го намери в стаята й. И много е странно, дето е употребил «порочен», след като наистина си бе такъв, горкият.“

Побиха го тръпки. Сьоратар бе споделил с него тайната на Андре. Сифилисът бе разпространен сред всички обществени слоеве, по градове и села, в Санкт Петербург, в Лондон, Париж, в дворците, както и в гнусните квартали на касабите. „Спотайва се във всеки бардак и у всяка «нощна птица» както в Китай, така и в нашия Свободен свят тук.

Ах, Андре, защо ми изпрати това? Странно е, че умря така ръка за ръка с момичето, което си откупил, за да го съсипеш. Какъв ужас! Освен ако тя сама го е избрала — какво друго ни остава да мислим? Смъртта ти е чисто и просто нещастен случай. Наистина ли? Анри не е убеден.“