Читаем Гай-джин полностью

— Този американски кораб ли те заведе до това Сан място? Какво се случи после?

Мисамото разказа как бил настанен при брата на капитана на кораба, корабен търговец, как научил езика и да върши дяволски работи, докато властите решат какво да правят с него. Живял три години с това семейство, работил в техния магазин и на пристанището. Един ден бил заведен при важен чиновник, наречен Натоу; човекът го разпитвал строго, после му казал, че ще го изпратят с военния кораб „Мисури“ до Шимода, за да превежда на посланик Таунсенд Харис, който преговарял в Япония за споразуменията. Дотогава той вече носел западняшки дрехи и бил научил някои западняшки неща.

— Приех с радост, господарю, със сигурност можех да съм полезен тук, особено за Бакуфу. На деветия ден от осмия месец на 1857 по тяхното летоброене, преди пет години, господарю, ние стигнахме бреговете на Шимода в Изу, моето родно село не беше далеч, господарю. В момента, в който стъпих на брега, получих разрешение да си ида за един ден и тръгнах веднага, господарю, за да докладвам на най-близката охрана да намери най-близкия чиновник на Бакуфу, като вярвах, че ще ме приемат добре заради знанията, дето носех… Но охраната на бариерата не… — лицето на Мисамото се сви от силно страдание. — Но не ме изслушаха, господарю, или не разбрах… Те ме вързаха и ме завлякоха в Йедо… Това беше преди около пет години, господарю, и се отнасят оттогава с мен като с престъпник, макар и не в затвора, и аз продължавам да обяснявам. Не съм шпионин, а човек на Изу и това, което ви се случи…

За отвращение на Йоши по лицето на мъжа потекоха сълзи. Той отряза бързо хленченето:

— Спри! Знаеш ли, или не знаеш, че е забранено със закон да напускаш Нипон без разрешение?

— Да, господарю, но аз мис…

— И знаеш ли, че според същия закон, ако той се пристъпи, независимо от причината, който и да го е пристъпил — той или тя, — се смята за закононарушител и му е забранено да се върне под заплаха от смъртно наказание?

— О, да, господарю, да, да, аз го направих, но не смятах, че това се отнася за мен, господарю. Мислех, че ще бъда добре дошъл и оценен, та аз бях отнесен в морето. Това беше бурята…

— Законът е закон. Този закон е добър закон. Той предпазва от зараза. Разбираш ли, че си постъпил нечестно?

— О, не, господарю — бързо отвърна Мисамото, изтри си сълзите с още по-голям страх, сведе глава до татамите. — Моля да ме извиниш, моля за твоята прошка, моля изв…

— Само отговори на въпроса ми. Колко свободно говориш английски?

— Аз… аз разбирам и говоря малко американски английски, господарю.

— Същото ли е, което говорят гай-джин тук?

— Да, господарю, повече или по-малко…

— Когато тръгна с американеца, беше бръснат или не?

— Небръснат бях, господарю, имах подрязана брада като повечето моряци, господарю, и оставих косата си да порасне като техните коси, и си я връзвах на опашка.

— С кого се запозна при тоя гай-джин Харис?

— Само с него, господарю, само за около час и с един от персонала, не си спомням името му.

Йоши още повече претегли рисковете за своя план: да отиде на срещата предрешен, без одобрението на Съвета, и да използва този мъж като шпионин; щеше да подслушва врага тайно. „Може би Мисамото е вече шпионин за гай-джин — помисли си той свирепо, в което вярваха всичките му хора, дето го бяха разпитвали. — Сигурно е лъжец, историята му е твърде гладка, очите му твърде хитри и е като лисица, когато я няма охраната.“

— Много добре. По-късно искам да узная всичко, което си научил, всичко и… четеш и пишеш ли?

— Да, господарю, но само малко по английски.

— Добре. Имам работа за теб. Ако се подчиниш точно, ще преразгледам твоя случай. Ако ме провалиш, колкото и дребно да е, ще пожелаеш никога да не си се раждал.

Йоши обясни какво иска от него, определи му учители и когато вчера телохранителите го върнаха гладко избръснат, със сресана като на самурай коса и облечен с дрехи на чиновник с два меча, макар да бяха фалшиви и без остриета, той не го позна.

— Добре. Повърви нагоре и надолу.

Мисамото се подчини и Йоши остана изненадан колко бързо мъжът бе усвоил изправената стойка, бе преодолял и обикновеното си сервилно отношение. „Твърде бързо“ — помисли си Йоши, убеден вече, че Мисамото беше повече или по-малко това, което той искаше другите да видят.

— Разбираш ли ясно какво трябва да правиш?

— Да, господарю. Кълна се, че няма да ви проваля, господарю.

— Зная, моите телохранители имат заповед да те убият в момента, в който напуснеш мястото си или станеш нетактичен, или недискретен.



— Ще прекъснем за десет минути — рече уморено Сър Уилям. — Кажи им го, Йохан.

— Те питат защо. — Йохан Фаврод, швейцарският преводач, се прозя. — Извинете. Изглежда, мислят, че са обсъдили всички точки и т.н., че те ще занесат вашето съобщение и т.н. И ще се срещнат отново в Канагава с отговора от по-високо и т.н. След около шейсет дни, както предложиха по-рано, и т.н.

Руснакът измърмори:

— Нека имам флотата за един ден и ще реша, мамка му, целия проблем.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аквитанская львица
Аквитанская львица

Новый исторический роман Дмитрия Агалакова посвящен самой известной и блистательной королеве западноевропейского Средневековья — Алиеноре Аквитанской. Вся жизнь этой королевы — одно большое приключение. Благодаря пылкому нраву и двум замужествам она умудрилась дать наследников и французской, и английской короне. Ее сыном был легендарный король Англии Ричард Львиное Сердце, а правнуком — самый почитаемый король Франции, Людовик Святой.Роман охватывает ранний и самый яркий период жизни Алиеноры, когда она была женой короля Франции Людовика Седьмого. Именно этой супружеской паре принадлежит инициатива Второго крестового похода, в котором Алиенора принимала участие вместе с мужем. Политические авантюры, посещение крестоносцами столицы мира Константинополя, поход в Святую землю за Гробом Господним, битвы с сарацинами и самый скандальный любовный роман, взволновавший Средневековье, раскроют для читателя образ «аквитанской львицы» на фоне великих событий XII века, разворачивающихся на обширной территории от Англии до Палестины.

Дмитрий Валентинович Агалаков

Проза / Историческая проза