Генетичният генерал

След няколко мига на земята започна диво мятане във всички посоки. Много е трудно да се определи откъде се води стрелба с пружинно оръжие. Около пет минути ортодоксалните войни се заблуждаваха, че по тях стрелят от подземно укритие. Безжалостно убиваха всеки изпречил се пред тях наемник. Но твърде късно осъзнаха грешката си. По техните оредели редици се сипеше огъня на сто петдесет и една пружинни пушки. Въпреки че по дорсайските стандарти нямаше изкусни стрелци с изключение на един, все пак нивото бе задоволително за изпълнение на задачата. Сражението бе приключено, преди да са изтекли четиридесет минути, откакто Донал започна да буди войниците.

Трета група слезе на земята. Един от първите, който стъпи долу, войник на име Кенъбек, спокойно опря приклад в рамото си и разкъса гърлото на един фанатик, който се гърчеше наблизо.

— Достатъчно! — изкомандва Донал. Гласът му се чуваше навсякъде. — Наемникът ненавижда безсмислените убий-ства. Неговата работа не е да убива хора, а да печели сражения.

Нямаше повече изстрели. Този факт говореше за рязко промененото мнение на личния състав на Трети отряд за своя нов командир на име Грим.

По заповед на Донал бяха отделени ранените от двете страни. На тежко ранените бе оказана незабавна помощ. Вой-ните-ортодоксали бяха избити до крак. Но загубите не се ограни-чаваха само в едната страна. Бяха атакувани триста човека в лагера. Три четвърти от тях, включително и командирът на отряд Скуак, бяха убити.

— Пригответе се за оттегляне! — заповяда Донал.

В този момент човекът пред него обърна глава и се загледа зад рамото му. Донал също се завъртя. От града с пистолет в ръка излизаше комендантът Хюго Килиън. Мълчаливо, без да мърдат, оцелелите войници от трите отряда следяха приближаването му. Той ги огледа и погледът му спря на Донал. Ускори крачка и спря близо до младият дорсаец.

— Е, командире, докладвайте какво се случи!

Донал не му отговори. Вдигна ръка и посочи към Хюго.

— Войници — обърна се той към двама наемници, застанали до коменданта, — арестувайте този човек. Заповядвам ви да го държите под арест до незабавния военнополеви съд в съответствие с параграф 4 на Кодексът на Наемника.

ВЕТЕРАН

След като се завърна в столицата, Донал нае стая в хотела. С анулиран договор в джоба той слезе два етажа по-надолу, за да посети маршал Хендрик Галт. След като приключи разговора, Донал се отправи към друг хотел, за да се срещне с още един човек.

Въпреки силният си характер чувстваше известна слабост в коленете, докато съобщаваше името си на робота. Повечето хора биха му простили тази слабост, защото Уилям, принцът на Сета, беше една от тези личности, с които и най-наперения смелчага не би се скарал дори в собственият си дом. А Донал, независимо от опита си като военен, беше просто един младеж.

Роботът го покани да влезе. Донал залепи на лицето си най-спокойния и независим вид, на който бе способен, и премина през няколко стаи, докато бъде представен на принца.

Както и при предишната визита, Уилям работеше зад бюрото си. Но това не беше показност и перчене, както биха решили повечето хора. Рядко някой е зает толкова поне веднъж годишно, колкото Уилям ежедневно, защото той държеше юздите на прекалено много дела.

Донал се приближи и наклони глава в знак на приветствие. Уилям го погледна и каза:

— Поразен съм от появата ви тук.

— Наистина ли, сър?

Близо половин минута принцът го оглежда мълчаливо.

— Не греша често — заяви той. — Но би трябвало да се утеша, защото винаги, когато направя грешка, тя като с вълшебна пръчица се свързва с моите най-големи успехи. Е, млади човече, с какво нечовешко оръжие сте се снабдили, та се осмелявате да се появите тук?

— Може би това оръжие се нарича „обществено мнение“ — отговори Донал. — Издигнах се в очите на войниците. Създадох си име.

— Да, така е — съгласи се Уилям. — Познавам това оръжие от собствен опит.

— Освен всичко друго, вие изпратихте поканата за тази среща.

— Точно така.

Без никакви предварителни признаци лицето на принца придоби толкова свиреп израз, какъвто Донал не беше виждал досега.

— Как посмяхте? — злобно просъска Уилям. — Как се осмелихте?

— Сър — отвърна Донал с каменно изражение. — Аз нямах избор.

— „Нямах избор“! Идвате при мен и имате наглостта да заявите, че не сте имали избор?

— Да, сър.

Уилям рязко се изправи. Наведе се над бюрото и се загледа в лицето на Донал. Очите му бяха точно пред очите на младия дорсаец.

— Заповядах ви да се придържате към моите разпореждания, нищо повече. А вие, героят, развалихте всичко!

— Сър?

— „Сър, сър“! Какво „сър“? Вие сте умствено недоразвит горски обитател! Вие сте глупак! Кой ви каза да се бъркате в работата на Хюго Килиън?

— Просто нямах избор, сър — твърдо настоя Донал.

— Нямахте избор? Как така?