Глутница ангели

Оказа се, че в Ийст Енд имало колкото щеш кръчми и плочи, отбелязващи — всъщност прославящи — различните места, където Изкормвача е извършвал убийствата. Джун ми обясни, че дори се срещали хора, предлагащи обиколки на местата в квартала, свързани с Джак Изкормвача, и както сигурно вече се досещате, при Майтър Скуеър, където е била съсечена Катерин Едоус, при моя малък медиен цирк спряха неколцина туристи, които започнаха да щракат с фотоапаратите и които бяха предвождани от шишко с бакенбарди и в дрехи от времето на кралица Виктория. Начинанието си беше доста безобидно — убийствата все пак бяха станали преди цели сто, че и повече години, но кой знае защо, ме побиха тръпки при вида на зяпналите, кикотещи се сеирджии. Дали след половин-един век такава групичка нямаше да върви по кървавите следи на Джон Уейн Гейси, Тед Бънди или Хенри Лий Лукас, предвождана от някой предприемчив тип от двайсет и първото столетие с морави тиранти и тежкарска вратовръзка? Виж, подобно начинание вече не ми се видя чак толкова безобидно.

Приключихме малко след един. Аз съм в Индустрията от доста отдавна и съм свикнал на рекламните сеанси, понасям ги, общо взето, добре, но днес вече бях достигнал границата на издръжливост — цял предобед бях принуден заради фотографите да позирам по различните пивници (и както се досещате, да се наливам) с халби бира, та ми се маеше главата и ми се ядеше нещо по-питателно. Бяха се разотишли всички без Джун и един веселяк фотограф от „Стар“, казваше се Кинг, на когото бяха възложили да ме придружава и да запечатва моето „разследване“.

— Обяд — каза Джун. — Хмм…

— Моля? — попитах аз.

— Точно тук е мястото да опитаме индийската кухня. На Брик Лейн се намира най-доброто индийско заведение в града. Но не знам дали ти се ходи там след онова, което се случи завчера.

— Да идем в „Клайн“ — предложи Кинг и намигна.

— О, боже — въздъхна Джун.

— Какво е „Клайн“? — полюбопитствах аз.

— Заведение с еврейска кухня — поясни Кинг. — Има го от памтивека. Мен ако питаш, още докато са строили Тауър

11

, са си поръчвали оттам храната.

— Нямам нищо против. Тъкмо ми се е приял книш

12

.

Джун изглеждаше озадачена, но фотографът се изсмя. Не след дълго разбрах защо.

„Клайн“ прилича на „Кантор“, на „Джуниър“ или на някоя друга псевдоеврейска кръчма в Лос Анджелис, но само на пръв поглед. Вместо сервитьорките на зряла възраст, които си придават важност — задължителни във всяко подобно заведение в Лос Анджелис — тук келнерите бяха леко прегърбени, оплешивяващи евреи в бели престилки. И вместо да те обслужват, те по-скоро благоволяваха да поспрат на масата ти. След някакви си три дни в Лондон вече бях проумял, че тук всеки, който би трябвало да те обслужва, в един момент решава, че зависиш от него и по тази причина не е длъжен да бъде мил — както личи, в Англия още не са разбрали докрай значението на израза „обслужваща икономика“ — но персоналът в „Клайн“ бе издигнал уникалното понятие „антиобслужване“ наистина до теоретични висини.

Смятах да си поръчам сандвич с телешко пушено и книш, но не ги намерих в листа с менюто.

— Тук, мой човек, му викат телешко осолено — обясни ми Кинг.

Джун гледаше като ударена с мокър парцал.

Когато келнерът най-сетне благоволи да дойде — всъщност да се дотътри — при нашата маса, за да вземе поръчката, видях, че с бялата престилка прилича като две капки вода на Лестър Боуи. Поръчах си към осоленото телешко и книш. Мъжът ме изгледа с поглед, от който би се сепнал и Клинт Истууд, и накрая рече:

— Ще донеса нещо.

Кой знае защо, вероятно от уплаха, взех, че му благодарих, докато той се отдалечаваше с бавна крачка.

— Заведението си го бива — казах на Кинг. — Добре че се сети да ни доведеш тук.

— Трябва да дойдеш тук, за да усетиш докрай атмосферата в Ийст Енд.

— На мен пък ми се струва, че някак не се вписва в общата атмосфера.

Сервитьорът се върна и без дори да спира, тръсна насред масата чиния с най-обикновен хляб. Без масло. Кинг си взе една филийка и я задъвка.

— Сега може и да не се вписва — поясни той, — но навремето тук живееха само евреи. Тук се намираше най-големият битпазар. Датира някъде отпреди век. В Ийст Енд винаги са живели имигранти. Заселват се тук, после, щом припечелят малко пари, бързат да се изнесат. Сега преобладават бенгалците…

— Пък аз си мислех, че бангладешците — намеси се и Джун.

— Все тая — сви рамене Кинг. — Все забравям. Но виж, германците, ирландците, евреите… всички са живели тук по едно или друго време. Някои дори са останали за постоянно. В горния край на Комършъл стрийт, срещу пазара Спитълфийлдс, има джамия, която преди е била синагога. А преди това пък черква на хугенотите. Няма да се изненадам, ако е построена на мястото на светилище на друидите. Сега обаче са я превзели този негодници, мюсюлманите. Само при Ливърпул стрийт има една-единствена мъничка синагога.

— Откъде познаваш така добре Ийст Енд? — поинтересува се Джун.