Глутница ангели

— Това е последната ви грижа, Марти. Всъщност никой и не очаква от вас да разбулите загадката на Джак Изкормвача. То си е и невъзможно! Но само си помислете какъв шум ще се вдигне, щом обявим, че

възнамерявате

да се заемете със случая! Жълтите вестници ще лапнат историята като топъл хляб. А с вашата биография дори онези надути пуяци от „Гардиан“ ще захапят въдицата. Ще пуснем бомбата в навечерието на премиерата на „Кълбо от огън“ и ще я експлоатираме възможно най-много през следващите два-три дни. Така ще си вдигнем рейтинга — поне в началото, пък после нещата ще потръгнат от само себе си.

— И какво точно искате от мен?

— Съвсем малко — поясни Червения. — Ще ви пратим в Ийст Енд. Ще ви снимаме с фотоапарат и камера как обикаляте и слухтите из различните места, където Изкормвача е извършил убийствата. Защо да не се отбиете и до Британската библиотека — ще ви заснемем как се ровите в стари книги и вестници. После ще пуснем на жълтите вестници някоя и друга партенка какво сте открили.

— Но аз няма да съм открил нищо.

— Имате ли представа, Марти, колко много книги са написани за убийствата в Уайтчапъл? Изкормвачологията е една от най-доходните индустрии. Ще вземем оттук-оттам някои данни и готово! Ще скалъпим уж нова версия за случилото се.

— И кралското семейство — вметна Моравия. — Няма да сбъркате, ако обвините някой член на кралското семейство.

— Точно така — кимна Златистия. — Теории за какви ли не заговори и заговорчета — дал бог! Само да избираш. Можем дори да измислим нещо ново.

— А защо и да не разбудя загадката? — казах аз.

Всички се спотаиха — не знаеха дали се шегувам, или съм сериозен.

— Майтап! — рекох им.

Отново смях — бяха оценили чувството ми за хумор.

— Е, какво ще кажете, Марти? — подкани Златистия.

Защо да си кривя душата, идеята не беше за изхвърляне. Момчетата май си разбираха от работата, нещо, което в началото не исках да им призная. Стори ми се, че номерът ще мине и успехът на рекламната им кампания е в кърпа вързан, макар и да се притеснявах малко, че всеки ще надуши за какво става въпрос.

— Какво ще кажете? — обърнах се към Джун.

Тримата й колеги се вторачиха в нея с пронизващи като лазер очи. Тя безспорно го усети.

— Допада ми, Марти — отвърна жената. — Според мен това наистина ще пробуди интерес към вас и сериала. Мисля си, че и на вас ще ви е забавно.

Лицето на Златистия се озари от огромна усмивка, макар и да ми се стори, че Моравия е разочарован или най-малкото изненадан от колективния дух на Джун.

— Но дали все пак не трябва да знам едно-друго за случая? — не мирясвах аз.

— Вече сме ви подготвили някои нещица — успокои ме Червения. — Кратко резюме, което обаче съдържа всички ключови имена и дати. Няма да се затрудните да го запомните, все едно учите сценарий. Пък и задачата ви е да заблудите неколцина журналисти, нищо повече. Ние ще държим истинските изкормвачолози далеч от вас.

Изкормвачолози ли? Нима говореше сериозно? Реших да не го правя на въпрос. Както и това, че никога не ме е бивало особено да си помня репликите в сценариите. Не току-така ми викат Бърнс Двайсетия дубъл. И все пак…

— Добре — казах, като най-демонстративно се обърнах първо към Джун и чак след това към Златистия. — Съгласен съм!

— Вие, Марти, сте върхът! — възкликна Златистия.

— Цена нямате — заприглася му и Моравия.

Вече се чудех каква ли роля играе в този малък триумвират.

— Точно така — отбелязах и се изправих. — Имате ли представа къде тук е стаичката на Изкормвача?

Златистия посочи стълбището в дъното на заведението. Тъкмо бях направил две крачки по тясната пътека между масите, когато някъде отзад гръмна оглушителен трясък. Извърнах се сред писъците и крясъците и видях, че голямото огледално стъкло точно до нашата маса е станало на сол — навсякъде имаше парчетии.

Златистия и Червения бяха скочили на крака и тръскаха от себе си стъклото. Моравия се беше проснал на пода, върху челото му зееше рана, от която струеше кръв. И в косата на Джун имаше парчета стъкло, но тя вече беше при Моравия — бе притиснала до главата му салфетката, за да спре бликащата кръв. Може и да не ви се вярва, но никой от другите посетители като че ли не бе пострадал.

Втурнах се към входната врата колкото да видя как един черен автомобил отпрашва и се скрива зад ъгъла. Беше изключено да разчета регистрационния номер, а дори и да имах възможност да поразгледам колата, пак нямаше да позная кой английски модел е.

Червения и Златистия помогнаха на Моравия да се изправи и го поведоха към един стол встрани от счупеното стъкло. Забелязах, че собственикът на ресторанта говори по телефона — вероятно се обаждаше на полицията и на „Бърза помощ“, а келнерите се опитваха да успокоят другите посетители. Или най-малкото да им попречат да се измъкнат, без да са платили.

Джун още стоеше до масата — изглеждаше доста стъписана. От китката й капеше кръв, но тя бе на Моравия. Намерих чиста салфетка, топнах я в каната с вода и измих кръвта по ръката на жената. Докато го правех, тя ме наблюдаваше, но пак не каза нищо.