Глутница ангели

Той не губи и миг — натисна педала за газта, но онези също не дремеха. Страничната врата на микробуса се отвори и край нея откъм вътрешната страна приклекнаха двамина със скиорски шапки и с картечници в ръце. Тутакси откриха огън.

Наведох се напред точно когато куршумите натрошиха прозорците откъм страната на шофьора. Вътре се посипаха остри парченца стъкло, които, колкото и да е странно, не ме нараниха. Усетих как Баба Дюти завърта рязко волана и се удря в една-две коли, спрени отляво, а после отпрашва. Чух как свирят клаксони и скърцат гуми, а също как някъде вдясно нещо изтрещя. Вече не се стреляше и се престраших да вдигна глава и да погледна.

Улицата отпред се стесняваше и микробусът бе принуден да мине зад нас. Баба Дюти караше като полудял, отстрани по врата му се стичаше кръв. Въпреки това обаче, той не губеше контрол над волана, та реших — по-точно, замолих се, че кръвта е от някое стъкло, което го е порязало, а не от куршум. Шобан бе извадила револвер и смъкваше прозореца. Погледнах Ума, която също като мен допреди малко се бе навела. Косата й бе пълна с парченца стъкло, но и тя се опитваше да види какво става и, изглежда, не беше ранена. Паху се бе свил на малък кравай на пода. Не помръдваше, но не видях по него кръв.

Наближихме голяма пътна детелина и Баба Дюти бе принуден да намали скоростта. Микробусът само това и чакаше: тутакси се шмугна точно зад нас и ни удари. Шобан, която се бе подала до кръста от прозореца, за малко не изхвърча. Наложи се да се пресегна и да я сграбча за крака, за да не падне от колата. Онези зад нас пак откриха огън. Чух как задното стъкло се пука, куршумите засвистяха и разпориха красивата тапицерия на седалките пред мен. Пуснах Шобан и отново се наведох.

Баба Дюти заобиколи колата отпред, която търпеливо чакаше да навлезе в детелината. Без да се колебае, той веднага се включи в движението, предизвиквайки цял хор надути до дупка клаксони и скърцащи гуми. Чух как автомобилите се блъскат, но фордът продължи напред. Отново екна стрелба, ала този път отпред. Пак се понадигнах.

Шобан се бе надвесила от прозореца и стреляше по микробуса, който продължаваше да ни следва по петите. Не видях дали го е улучила.

Баба Дюти навлезе в съседното платно и се престори, че ще завие наляво, в последния момент обаче свърна рязко надясно и блъсна форда в бетонния бордюр покрай мантинелата и тревните площи в средата, после подкара в отсрещното платно.

Онези в микробуса се хванаха на номера, но по едно време се усетиха и удариха рязко спирачки, за да поправят грешката. На много места по детелината колите започнаха да се блъскат една в друга, включително и един малък фиат, който се фрасна отзад в калника на форда и стана на хармоника. Автомобилът ни се завъртя, ала Баба Дюти го овладя светкавично, с вещината на обигран шофьор. Свърна по първата отбивка, която щеше да ни изведе от детелината.

Видях как микробусът зад нас също се качва на тревните площи между платната. Блъсна се в мантинелата, отскочи на педя-две във въздуха и когато се приземи, се разтресе целият, но продължи да ни преследва. Баба Дюти вече излизаше от детелината, за да свърне към една странична уличка, когато куршумите отново запяха и поне една от задните ни гуми се отправи към рая на Мишлен.

Колкото и добър да беше в шофирането, Баба Дюти изгуби контрол над управлението. Фордът зави наляво, после надясно, пак прекоси островчето в средата и се озова в насрещното платно. Видях как Баба Дюти прави последен отчаян опит да извие волана, но пред нас изскочи огромен ТИР и аз затворих очи.

Чух взрива, после усетих и удара.

Беше избухнал микробусът зад нас. Бях зает със страха си, но Шобан видяла всичко от начало до край и по-късно ми разказа как Баба Дюти е успял да предотврати челния сблъсък с ТИР-а — затова пък нямало как да избегне удара със стълба на уличната лампа върху тротоара, което обясняваше трясъка — а колкото до микробуса, той пак отскочил към тревната площ и се върнал на детелината. Но онези в него явно бяха счупили полуоска още първия път, когато бях видял как микробусът се тресе, защото второто приземяване вече не било така безупречно. Къде ти: микробусът климнал на една страна и се блъснал с все сила в ТИР-а.

Когато се извърнах да видя какво става, и микробусът, и ТИР-ът вече бяха обхванати от пламъци. Всички ги гледахме няколко секунди, но не видяхме от тях да изскачат хора.

— Ето какво е да те блъсне камион — каза Баба Дюти и кимна. — Мътна и кървава!

— Трябва да се разкараме оттук! — изкрещя Шобан.

Вече бе изскочила от колата, като стискаше ниско до хълбока си револвера.

— Има ли ранени? — попита Ума.

Паху изостави зачатъчното положение и се изправи. Беше порязан тук-там от стъклата и изглеждаше зашеметен, но инак се движеше бързо. Мен ме понаболваше гърбът, вероятно ме бе ожулил предпазният колан, но и аз изскочих като тапа от автомобила, теглейки подире си и Ума.