Гонитбата на Шута

— Според момчето Шутът е бил на ръба на смъртта. Капнал я е в устата му. Тя го е съживила. Нещо повече. Много по-добре е, отколкото когато го доведох тук, по-жизнен, отколкото когато го оставих, за да тръгна към Върбов лес. Изглежда, че го изцерява, но също така го променя. Кости, които бяха счупени и след това лошо зараснали в ръцете и ходилата, изглежда, се изправят сами. Болезнено е за него, разбира се, но вече може да движи всичките си пръсти и да стои на смазаното си ходило. А очите му са станали златни.

— Както бяха преди? Може ли да вижда?

— Не, не както бяха преди. Не много светлокафяво. Златно. Като разтопен метал, който се движи. — Внезапно ме осени. Бях видял очите на Тинтаглия. Сенч също ги беше видял. — Като очи на дракон. И все още не може да вижда. Но твърди, че го спохождат странни сънища.

Сенч се почеса по брадичката.

— Кажи на Аш да говори с него за това как се чувства и да записва всичко, което казва. Кажи му, че може да използва страници от най-добрия пергамент.

— Добре.

— Сънищата му също. Понякога сънищата казват неща, които човек не си признава. Аш трябва да записва всичко, което Шутът сънува.

— Може да откаже да сподели какво сънува, но можем да го помолим.

Той присви очи.

— И какво още те гложди?

— Шутът се страхува, че враговете ни може вече да знаят всеки наш ход.

— Шпиони между нас? Тук, в замък Бъкип? — Изправи се твърде рязко, хвана се за хълбока и вдиша няколко пъти задъхано.

— Не. Не шпиони. Бои се, че са събрали пророчества, видени от поробени Бели и полубели деца.

Заслуша напрегнато, докато му обясня какво е споделил Шутът с мен, и когато приключих, каза:

— Забележително. Отглеждат хора заради пророческата им дарба… Каква идея! Да проучиш възможните бъдещи развития и да избереш веригата събития, която най-много ще облагодетелства твоя орден. Би изисквало изключителна отдаденост, защото така би действал за доброто на Слугите, които идват много след теб, вместо за непосредствена изгода. И изпращат в света Белия пророк, когото те изберат, онзи, които ще изпълни тяхната воля в оформянето на бъдещето. След това се появява Шутът, истински пророк, извън техния контролиран подбор… записал ли си ми всичко това?

— Нямах много време за писане.

— Ами отдели време. — Присви устни. Очите му бяха блеснали. Знаех, че мислите му изпреварват моите, тичат нагоре по стълбите на логиката. — Преди години, когато Шутът се самоизолира, след като върна Кетрикен в Планинското кралство, когато помисли, че ти си мъртъв и всичките му планове са се провалили, дойдоха да го търсят едни. Поклонници. Търсеха Бял пророк в Планините. Как са разбрали къде да го намерят?

— Предполагам, от пророчествата…

Той заговори много бързо:

— Или са били тъй наречените Слуги и са го търсили още тогава? За мен е доста очевидно, че не им е харесвало да е извън контрола им. Сглоби го, Фиц. Те са създали Бледата жена. Тя е била тяхната пионка. Пуснали са я да се развихри на игралното платно и да оформи света както те желаят. Задържали са го там с намерението никой да не може да ѝ съперничи, но той се е измъкнал от тях. Завъртял се е и се е затъркалял по игралното им платно като лошо хвърлен зар. Трябвало е да си го върнат. Какъв по-добър начин да намериш някого от това да предизвикаш търсене, като пръснеш пророчества и оставиш други да са глутницата ти хрътки, тръгнали по дирята му?

Смълчах се. Умът на Сенч често правеше такива скокове. Той се покашля. Блясъкът в очите му от светлината ли беше, или от треска? Чух как задиша шумно през нос, докато умът му работеше трескаво.

Вдигна още един пръст.

— Когато започват да идват, той отказва да се види с тях. Отрича, че е пророк, и твърди, че е просто майстор на играчки.

Кимнах.

— А когато напуснахте Джаампе, напуснахте много тихо. Незабелязано.

— Да.

— Тъй че може да са му загубили следата там. Той изчезва. Следва своето видение за бъдещето и ти помага да събудиш драконите. Гарантира връщането на кралицата в Бък, с наследник Пророк в корема. Отново изчезва, отива в Джамайлия, предполагам, и в Бинград. А години по-късно отново се появява като лорд Златен в Бъкип, тъкмо навреме, за да ти помогне да гарантирате оцеляването на наследника Пророк. Решен е да върне драконите на този свят. Успява да надхитри двама ни и да се добере до остров Аслевял. И там, най-сетне, Слугите го пленяват. И го изтезават почти до смърт. Мислят, че са го убили.

— Те го убиха, Сенч. Той ми каза, че ще го убият. — Сенч впи очите си в моите. Не ми вярваше съвсем, но реших, че е все едно. — Той отиде в Аслевял с вярата, че това трябва да стане, та Айсфир да бъде освободен от ледника и да се съчетае с Тинтаглия. За да се върнат драконите на света.

— Да, и как се радвахме всички на това! — подхвърли кисело Сенч.

Без никаква обяснима причина това ме жегна.

— Специално ти си се зарадвал дотолкова, че си се сдобил с драконова кръв — подметнах язвително.

Той присви очи.

— Зъл вятър е това, не навява нищо добро.