Гонитбата на Шута

— Нямаме никакви донесения за нападателите след като са напуснали Върбов лес. Все едно са се изпарили. Според нас е заради замъгляването, което могат да правят. Помолих няколко калфи в Умението да прегледат ръкописите за всяко споменаване за такова негово приложение и как то може да бъде засечено. Но ще продължим да ги издирваме и да наблюдаваме ключови места. Гранд е на позиция във Върбов лес с указания да продължи разпитванията и да докладва ежедневно.

— Как са хората ми там?

— Толкова добре, колкото може да се очаква — отвърна Копривка.

Възцари се тишина. Замислих се за пълната тежест на тези думи. Нищо не можех да направя за вече станалото.

Сенч внезапно проговори:

— А, Фиц! Ето те и теб.

Обърнах се към него и се усмихнах насила.

— Как си? — попитах.

— Аз… не съм добре. — Погледна другите, сякаш му се искаше да се махнат. Никой не понечи да си тръгне. Когато заговори отново знаех, че не казва пълната истина. — Чувствам се все едно съм бил далече дълго време. Много дълго. Предан и Копривка казват, че сме били в камъните по-малко от ден. Но имам чувството, че сме били там много по-дълго. Много по-дълго. — Очите му се впиха питащо в моите.

— Беше почти цял ден, Сенч. Някои неща понякога изглеждат много странни при преход с Умението. — Погледнах Предан. Той кимаше, зареял поглед в празното. — Мисля, че камъните са по-опасни, отколкото предполагаме. В тях има нещо повече, отколкото разбираме. Когато пътуваме през тях, пътуваме през нещо повече от разстояние. Не бива да ги използваме все едно са просто врати, през които отиваме от едно място до друго.

— С това всички тук се съгласни — каза Копривка и погледна предизвикателно Предан.

Той се покашля и се обърна към мен.

— А ти как се чувстваш, Фиц?

— Мисля, че почти нормално.

— Боя се, че ще трябва да не се съглася с теб. И Копривка споделя това мнение. И двамата със Сенч кънтите странно за Умението ми и е така откакто се върнахте от камъните. Мислим, че пътуването ви е променило нещо у вас. И че може би трябва да се въздържате от използване на Умението за известно време.

— Може би — съгласи се Сенч. Въздъхна тежко и след това изохка.

Знаех, че ще обсъдим забраната на Умение насаме със Сенч. Смених темата.

— Колко зле е раната ти?

— Смятаме, че мечът е прерязал черния му дроб — каза Предан. — Кървенето е спряло. Лечителят твърди, че е най-разумно да оставим повечето неща да се оправят сами и че търсенето на нараняването може да причини по-голяма вреда. Трябва просто да го оставим да си отпочине.

Сенч завъртя очи.

— Изглежда ми добро решение — казах.

— Да, добро е — потвърди Копривка. — Но имаме нужда от друго решение. — Отдръпна се от прозореца и застана точно пред Предан. Покашля се. — Кралю, нашественици са дръзнали да доведат халкидски наемници в самото ядро на кралството ви. Нападнали са моя дом, избили са и са наранили слугите ми. И са отвлекли сестра ми, дете от родословието на Пророка, макар и все още непризнато! — Предан я слушаше мрачно. — Такова нашествие не трябва да бъде търпяно, нито от мен, нито от вас. Шутът казва, че ще се опитат да ги отведат в Клерес. Това е място, за което изобщо не бях чувала, но все трябва да е на някоя карта някъде в Бъкип. И все едно дали е на север, юг, изток или запад от нас, можем да преградим пътя им! Моля ви, като ваш поданик и ваша роднина, да изпратим бойците си веднага. Ако не можем да ги намерим по пътя им, можем поне да поставим охрана на всеки кралски път, на всеки брод и във всеки залив. Преграждаме ги, спираме ги и връщаме сестра ми и дъщерята на лорд Сенч невредими.

Казах им малкото, което знаех.

— Клерес е град далече на юг от нас. Отвъд Халкида, отвъд Пиратските острови, отвъд Джамайлия, отвъд Островите на подправките. Ще е нужно пътуване с кораб. Въпросът е дали първо ще отидат до Халкида и ще отплават оттам? Или ще се отправят към крайбрежието с надеждата да намерят пътуващ на юг кораб?

— Халкида. — Предан и Сенч го изрекоха едновременно.

— Никоя банда халкидски наемници не би се опитала да вземе кораб от пристанище на Шестте херцогства. Ще предизвикат подозрения веднага, а щом Пчеличка и Шън бъдат открити с тях, ще ги арестуват. — Предан беше абсолютно убеден в това.

Мълчах и се опитвах да приложа обратната логика на Шута. Тъй. Слугите нямаше да се отправят към Халкида. Къде и как щяха да отидат тогава?

Предан все още разясняваше:

— Имат да прекосят много територия. И много преди да стигнат до Халкида ще трябва да сменят шейните с каляски или фургони. Или каруци, предполагам. Или всички да продължат на коне… Как са дошли всъщност? Как е възможно да са проникнали толкова дълбоко в Шестте херцогства, без изобщо да разберем? Мислите ли, че са дошли от Халкида? И са минали през цялата тази територия?

— Къде другаде биха могли да наемат халкидци? — попита Сенч риторично.

Предан се изправи рязко.