Град на изгубени души

това няма значение. Обикновено (колкото и Джейс да ме дразни), той никога не би поискал

от теб да сториш нещо, което противоречи на природата ти. Нито заради него, нито заради

когото и да било. Само че той вече не е Джейс, нали? И аз просто не съм сигурен, Клеъри.

Не съм сигурен какво може да поиска от теб.

Клеъри подпря лакът на масата, обзета от внезапна умора.

— Може и да не е Джейс, ала е най-близкото подобие на Джейс, което имам. Няма начин да

си върна истинския Джейс без него. — Тя вдигна очи и срещна погледа му. — Или искаш да

ми кажеш, че няма надежда?

Възцари се дълго мълчание. Клеъри виждаше как вродената честност на Саймън се бори с

желанието му да защити най-добрата си приятелка. Най-сетне той проговори:

— Никога не бих казал подобно нещо. Макар и да съм вампир, но освен това съм и евреин. В

сърцето си все още помня и вярвам, дори и в думите, които не мога да изрека. Г… — Той се

закашля и преглътна с усилие. — Той сключи завет с нас, също както ловците на сенки

вярват, че Разиел е сключил завет с тях. И ние вярваме в обещаното от него. Ето защо никога

не бива да губиш надежда — ха тиква* — докато я поддържаш жива, тя ще поддържа и теб

жив. — Саймън придоби леко смутен вид. — Моят равин ми казваше така.

* Надеждата (иврит) — така се нарича и химнът на Израел. — Бел. прев.

Клеъри се пресегна през масата и сложи ръка върху неговата. Той рядко обсъждаше

религията с нея, пък и с когото и да било, макар тя да знаеше, че е вярващ.

— Означава ли това, че си съгласен?

Той простена.

— Според мен означава, че успя да сломиш духа ми и да ме прекършиш.

— Фантастично.

— Разбира се, наясно си, че ме поставяш в положението да трябва да съобщя на всички — на

майка ти, Люк, Алек, Изи, Магнус…

— Май не трябваше да казвам, че за теб не съществува опасност — мекушаво каза Клеъри.

— Именно. И когато майка ти започне да ръфа глезена ми като освирепяла мечка, на която

са й отнели мечето, не забравяй, че съм го направил за теб.

Джордан едва бе успял да заспи за втори път, когато на вратата отново се потропа шумно.

Той се претърколи и изстена. Часовникът до леглото показваше четири сутринта в

примигващи жълти цифри.

Още блъскане. Джордан се изправи неохотно, нахлузи си дънките, излезе в коридора със

залитане и отвори вратата с все още замъглени от съня очи.

— Виж…

Думите застинаха върху устните му. Пред него стоеше Мая. Носеше дънки и кожено яке с

карамелен цвят, а косата й бе вдигната с помощта на бронзови пръчици. Една— единствена

къдрица падаше върху слепоочието й. Джордан копнееше да се пресегне и да прибере кичура

коса зад ухото й, ала вместо това напъха ръце в джобовете на дънките.

— Готина риза — подхвърли Мая, хвърляйки сух поглед към голите му гърди. През рамото

си бе преметнала раница и сърцето на Джордан прескочи един удар. Да не би да се махаше

от града? За да е по-далеч от него? — Виж, Джордан…

— Кой е? — Гласът, разнесъл се зад гърба му, беше дрезгав и сънлив, сякаш собственичката

му току— що бе изпълзяла от леглото. Мая зяпна и когато погледна през рамото си,

Джордан видя Изабел, облечена в една от тениските на Саймън и нищо друго, да стои зад

него, разтърквайки очи.

Мая рязко затвори уста.

— Аз съм — каза тя, не особено дружелюбно. — Ти… при Саймън ли си дошла?

— Какво? А, не, Саймън го няма.

„Млъкни, Изабел”, помисли си Джордан отчаяно.

— Той… — Изабел направи неопределен жест — …е навън.

Бузите на Мая се зачервиха.

— Тук мирише на бар.

— Евтината текила на Джордан — махна с ръка Изабел. — Нали знаеш…

— И тениската ли е негова? — поиска да узнае Мая.

Изабел се погледна, а после отново вдигна очи към Мая.

Чак сега, макар и със закъснение, осъзна какви мисли се въртят в главата на другото момиче.

— О! Не. Мая…

— Значи първо Саймън ми изневерява с теб, а сега вие с Джордан…

— Саймън — напомни й Изабел, — изневери и на мен с теб. Както и да е, между нас с

Джордан не се е случило нищо. Дойдох да се видя със Саймън, но него го нямаше, затова

реших да пренощувам в стаята му. Където смятам да се върна още сега.

— Не — рязко я спря Мая. — Недей. Забрави Саймън и Джордан. Ти също трябва да чуеш

онова, което имам да ви казвам.

Изабел се вцепени с ръка върху вратата на Саймън, а кръвта бавно се отцеди от зачервеното

й от съня лице.

— Джейс — досети се тя. — Заради това ли си тук?

Мая кимна и краката на Изабел се подкосиха.

— Той… — Гласът й се прекърши и тя опита отново. — Да не са намерили…

— Върна се — каза Мая. — За Клеъри. — Тя замълча за миг. — Заедно със Себастиан.

Имало е схватка и Люк е ранен. Умира.

От гърлото на Изабел се откъсна задавен звук.

— Джейс? Джейс е наранил Люк?

Мая избягваше да срещне погледа й.

— Не знам какво точно се е случило. Знам само, че Джейс и Себастиан са дошли за Клеъри и

е имало битка, при която Люк е пострадал.

— А Клеъри…

— Добре е. Сега е у Магнус заедно с майка си. — Мая се обърна към Джордан. — Магнус ми

се обади и ме помоли да дойда да те видя. Опитал е да ти позвъни, но не е успял. Иска да го

свържеш с Претор Лупус.

— Да го… — Джордан поклати глава. — Не можеш просто да им се обадиш. Не е като да

имат номер за връзка с клиента.

Мая скръсти ръце.