Империя в черно и златно

— О, да, те имат войници и армии, майстор Трудан — отвърна Бройлър, — но не биха ги обърнали срещу нас, освен по една-единствена причина! Освен ако някой тукашен глупак не насъска гражданите и Събранието срещу тях! Освен ако не ги посрещнем с мечове вместо с приятелство! Майстор Трудан иска да оправдае глупавите си пророчества, като ни настрои враждебно срещу хора, които търсят единствено нашето признание и подкрепа!

Стенуолд скочи на крака и Бройлър млъкна сащисано. Майстор Трудан тръгна към трибуната и за миг ораторът се сви сякаш се боеше, че ще бъде ударен.

— Моля колегите да ме извинят — каза Стенуолд. Говореше тихо, но пък този път нямаше с кого да се надвиква. Цареше пълна тишина. — Бих искал да остана и да изслушам докрай аргументите ви, но по някаква причина внезапно се почувствах зле.

4.

Салма пишеше писмо. Отвикнал беше от тази дейност. Не защото хората в Колегиум нямаха навика да пишат писма. Напротив, образованите средни класи постоянно си изпращаха съобщения, анекдоти, покани и политически памфлети. Всъщност, именно досадното им изобилие го беше отблъснало от писането. В родната му Федерация хората се занимаваха сериозно с писане, изучаваха калиграфия дори, но най-вече се интересуваха от мисълта зад писаното слово. Пък и писмото до вкъщи вече не беше лесна задача — като да изпратиш слуга през няколко улици или да пратиш някого до гарата и летището. Сега на Салма щеше да му струва доста, ако искаше писмото да стигне където трябва.

Плъзна поглед по написаното.

До високоуважавания принц-мажор Фелипе Шах,

княжество Рох, двореца в Суон Рен

В името на прескъпата ни Федерация и самия монарх, и воден от обичта и близостта, породени от рождения ми дълг, и почитанието, което изпитвам към Вашето семейство.

Съдбата беше благосклонна към мен и в този град на странници аз открих човек с цели и мислене, подобни на моите, който провижда с поглед ясен като нашия там, където други биха свели очи пред блясъка на зората, и на това основание го приех за свой ментор.

Той е човек любознателен, особено за нещата там, където слънцето изгрява, и има мнозина, които отговарят на въпросите, които той задава. На самия мен ще бъдат зададени въпроси, както и на неколцина други, мои приятели.

Което означаваше, че хитрият старец знае какво къкри на изток и че навярно е единственият в Колегиум, който си дава сметка за опасността. Означаваше също, че иска Салма да му стане агент и че той няма нищо против. Мислел си беше, както и всички останали, че когато заеме мястото си в прехвалената им Академия, ще заседне задълго в калта със стадо примитиви. Но ако майстор Трудан открие в сърцето си вдъхновение да му даде меч и да го прати срещу Империята, то той би приел с радост.

Търсете ме в тъмните места. Ще си спомните мрака, който падна, когато нашата братовчедка Далес изгуби пътя си. Там ще намерите и мен, на зазоряване.

Салма помнеше Фелипе Далес. Тя олицетворяваше всичко, за което си мечтаеше той — войн от бойния елит, цялата в броня. Четири години бяха минали от падането на княжество Права. Оцелелите разказваха, че в последната битка Далес надминала себе си.

Препрочете писмото си и се намръщи, забелязал грешката в метафорите — едно и също нещо сравняваше ту с мрак, ту със зора. Нямаше ли осочовеците поне веднъж да нападнат от запад, заради поетичното разнообразие, ако не друго. Какво пък, ако нещо може да се напише просто, значи не си струва да го пишеш.

От своето изгнание ви пращам този знак за почитта си — от мен, принц-минор Салме Диен.

Завърши името с къдрава заврънкулка, която се получаваше толкова добре с пачето перо. Знаеше, че бръмбароидите биха сметнали писалото му за старомодно, но така и не свикна с техните сложни резервоарни писалки. Щом монархът на Федерацията използваше хитинова писалка, кой беше Салма, че да иска повече?

— Готов съм — каза той и миниатюрната фигурка до вратата пристъпи напред. Чакала го беше близо час, докато той съчини писмото, без да мрънка и да се оплаква, рядко и достойно за уважение качество, особено в град като Колегиум, където всички вечно бързаха и юркаха околните.