Империя в черно и златно

Направи пауза, давайки им шанс да се върнат назад, и забеляза негодувание у някои и липса на интерес у други. Самият той прекрасно помнеше въпросния отговор, макар да беше забравил кой от всичките тлъсти и арогантни търговци го беше изрекъл. Думите звучаха и до днес в главата му, достатъчно остри, за да го наранят.

„Майстор Трудан пак е дошъл да ни тормози с неговите осоиди — беше заявил тлъстият от името на всички. — Казва, че пак водели война. Това си е тяхна работа. Когато мравкочовеците от Кес стоварят войска на брега и поемат към стените на Тарк, Колегиум не се намесва. И защо да се намесваме? Някои раси са войнолюбиви и редовно се нападат помежду си. Майстор Трудан твърди, че трябвало да се боим от тях, защото били империя, а не обикновен град-държава, и така се опитва да ни пробута семантика. Ако богомолкородните от Фелиал решат да се нарекат «империя», значи ли това, че ние трябва да ги нападнем с меч и стрели? Едва ли, при все единичните им провокации към нас.“

Последното предизвика тих смях. Стенуолд го помнеше като да е било вчера.

„Майстор Трудан ни казва освен това, че осоидите са нападнали Федерацията — бе продължил магнатът преди осем години. — Аз пък казвам, какво от това, нека си ги нападат! (Силен смях и ръкопляскания.) Какво изобщо знаем за тази Империя освен истеричните твърдения на майстор Трудан? Знаем, че са Умели също като нас. Знаем, че са съградили силна държава от много раси без помен от вътрешното напрежение, което разкъсва собствените ни Равнини. Трябва ли ние, които уж ценим цивилизацията над всичко, да ги презираме заради техните постижения? Знаем, че търговците им търсят нашите стоки. Онези от нас, които търгуват в Хелерон и Тарк, знаят, че осочовеците са склонни да купуват скъпо и да продават евтино, когато няма друг начин. (Смях.) Какво знаем за Федерацията, от друга страна? Знаем, че не приемат нашите емисари, че забраняват на летателните машини да навлизат в тяхна територия, че нямат нито занаятчии, нито инженери, нито някаква наука изобщо, само изостанало общество от прегърбени над ралото селяци. Знаем също, че не искат да имат нищо общо с нашите търговци, че по-скоро биха оставили зърното да изгние на полето, отколкото да го продадат. Знаем всичко това, но знаем ли какво е причинило враждата между тези два толкова различни народа? С какво са заслужили хората от Федерацията нашата любов, че да се обърнем сега срещу осоидите, които са ни като братя в сравнение с тях?“

И като гледаше сега същите тези изражения на раздразнение и безразличие, и като се спомняше казаното преди осем години, Стенуолд си помисли: „Само си губя времето тук“. Затова продължи, тласкан от чиста злоба, така че въпреки обещанието си един ден да заяви: „Казвах ви аз.“

— Колеги — поде отново Стенуолд и те се умълчаха, защото нещо в гласа му изглежда ги беше докоснало, някаква нечута досега нотка на искреност в тона му. — Колеги — повтори той, — чуйте ме. И преди съм се изправял пред вас и преди съм ви говорил и вие винаги сте пренебрегвали думите ми. Чуйте ме сега — продължителната война на Империята с Федерацията свърши. Осите плуваха в кръвта на водните кончета толкова дълго, че дори огромната Федерация стигна до края на силите си и се видя принудена да подпише капитулация, според която три княжества минават в имперски ръце, а тази част от Федерацията се равнява по площ на четвърт от Равнините. Дали Империята е оставила оръжията и е хванала плуга? Дали се е обърнала към книгите и познанието, или се е заела да подобри живота на бедните и безправните?

Гледаше ги и чакаше, чакаше и ги гледаше, докато някой не се обади:

— Сигурен съм, че ти ще ни кажеш, майстор Трудан.

— Не! — викна внезапно той. — Не, вие ми кажете! Вие, с вашите търговски интереси в Хелерон, вие ми кажете колко меча сте изковали за Империята! Разкажете ми за арбалетните стрели, за огнепраха, за резервните части за автовозила и двигатели, за конструкторските планове на летателни машини, за резервоарите с гориво и летателен газ, които сте им продали на високите си цени! Разкажете ми за хората, с които сте говорили за пари, но никога не сте ги попитали за какво са им такива огромни запаси от оръжие! Защото Империята не е като град-държава на мравкоиди, където всички граждани могат да нарамят оръжие и да се бият при нужда, без значение дали са войници, фермери или занаятчии. Империята е огромна и всички мъже са войници и нищо друго. Работата, реколтата, занаятите — всичко това се върши от техните роби. В Империята няма мъж, който да не е войник в армията й, а какво биха могли да правят с такава гигантска сила освен да я използват по предназначение? Отворете си очите, вие търговците и вие учените глави, и ми кажете накъде би могла да потегли такава сила сега, накъде, ако не към Равнините?

— Аз мисля — прекъсна го говорителят, старият Тадспар, — че е време да ви спра именно на този въпрос, майстор Трудан. Щом ни задавате подобна гатанка, редно е да ни дадете възможност да отговорим. Е, колеги, майстор Трудан ни хвърли тежка ръкавица в лицата.