Империя в черно и златно

— Сигурна ли си, че ще се справиш? — попита я той. — За повечето хора в този град родината ми е само име от книжка с приказки.

Мухородната, изправена в целия си ръст, почти нямаше нужда да вдига глава, за да срещне погледа на седналия Салма. Беше тънка млада жена със синьо-сивкава кожа, семпла черна туника и кръглата значка на своята пощенска гилдия.

— Всъщност, ваше височество, гилдията има клонове както в Драме Йо, така и в Шон Фор, а оттам лесно ще намеря пътя до Рох.

Салма сгъна писмото и го запечата с кръгло парче маджун, което притисна с нокът, оставяйки стилизиран полумесец в податливата субстанция. Изглеждаше измамно просто, но Салма знаеше, че всеки фалшификатор би се изпотил, опиташе ли да имитира прецизно стила му.

— Не вярвам да пратят отговор — каза той на мухородната. — А и да пратят, едва ли ще ме завариш тук, когато се върнеш.

Мухородната взе запечатания свитък и се поклони леко. След миг вече беше на прозореца, а после изчезна — крилцата й изпърхаха скорострелно и дребната й фигурка се стопи в небесата.

Салма си пое дълбоко дъх. С изпращането на писмото беше поел по път, от който нямаше връщане. Но пътуването му поне нямаше да е самотно. Тази мисъл извика усмивка на устните му и той реши, че е време да се поглези с едно от любимите си занимания — да иде и да се позаяжда с Тиниса.

На врата се почука дръзко и по специфичния ритъм Тиниса разбра, че е Салма, дошъл да я търси, защото му е доскучало. Не скочи да му отвори. Стоеше пред огледалото и се чудеше дали да го пусне, или да се направи на глуха. Обикновено я търсеше от скука и това я дразнеше. Тиниса никога не оставаше без обожатели, те идваха при нея с подаръци, с цветя, с някоя дрънкулка или бижу, понякога с открадната добра поема или саморъчно написана лоша. Салма я търсеше само защото в компанията й му беше забавно, а това в крайна сметка не беше същото.

Но именно затова й беше толкова интересен, даде си сметка тя. Защото беше неподатлив на хубостта й, на усмивчиците и номерцата й. А и беше принц на всичкото отгоре. В Колегиум имаше предостатъчно синове на тактици и наследници на индустриалци, на едри търговци, на учени или на стратези. Но никой от тях не беше принц. В Равнините принцове нямаше.

Облечена беше с любимата си копринена роба, която се спускаше от гърлото и оставяше раменете й голи — дреха, подходяща за личния будоар на една дама. Много мъже биха платили висока цена за привилегията да я видят в такова облекло, но Салма щеше да нахълта, да се метне право на дивана и изобщо нямаше да забележи тоалета й.

— Ох, хайде влизай, щом трябва — извика тя, като се постара в тона й да прозвучи раздразнение от неканената му поява. Сигурно би трябвало да е доволна поне от това, че принцът все нея търсеше за разтуха от сивото всекидневие, но тази мисъл не я утешаваше особено. Не е като да не си падаше по момичета. Можеше да избира сред почти всички студентки в Академията и го правеше най-редовно. Към нея обаче… беше различен.

Той отвори вратата, спря на прага да връчи наметката си на многострадалния слуга на Стенуолд и каза, облегнат на касата:

— Виж ти, недовършено произведение на изкуството. Продължавай, продължавай. Винаги съм обичал да гледам художниците по време на работа.

Тя се усмихна накриво и се обърна да го погледне. Реакцията му не оправда докрай очакванията й, но Салма все пак трепна изненадано, преди да се овладее.

— Срамота — каза той. — Как се сдоби с това чудо?

Тиниса докосна синината, която тъмнееше на лявата й скула почти до брадичката.

— Ти си умният чужденец, който познава обичаите ни по-добре и от самите нас, Салма, така че ти ми кажи.

Той завъртя театрално очи.

— Не си го направила.

— Не съм ли? Как тогава съм се сдобила с това, ваше княжеско височество? — попита Тиниса и се обърна към огледалото. Беше паешка изработка. Най-хубавите огледала винаги бяха паешка изработка. Не че занаятчиите в Паешките земи се отличаваха с някакво превъзходство в уменията, по-скоро знаеха към какво се стремят клиентите им. „Понеже обичат да се наслаждават на собствения си образ също като мен.“

— Пиреус. — Салма влезе най-после в стаята и се хвърли на дивана.

— Казах ви, че искам да се бия с него — потвърди тя. На тоалетката пред нея имаше пълен комплект гримове, всичките паешко производство, от отглеждането на растителните съставки до обработката и смесването им. Тиниса бръсна деликатно тук-там по лицето си, първо с една четчица, после с друга.

— И?

— И казах същото и на него. Че искам дуел. А той ми се изсмя. Изгледа ме отвисоко, както го правят богомолкоидите. Един вид не съм му на висотата, защото съм паякородна. Достойна съм единствено за презрение, низше същество, срещу което би се погнусил да извади меча си.

— Той каза ли го всичко това?

— Е, нямаше нужда да го казва всичкото с думи. Знаеш как е. Надменно говедо. Но и аз не му останах длъжна. Процеди две изречения и млъкна. А когато аз казах каквото имах да кажа, се съгласи да се срещнем във Форума.

— И срещата ви очевидно е минала добре — отбеляза сухо Салма. Тя го изгледа през рамо.