Империя в черно и златно

— Далекобойни оръжия, да. — Оживлението му започна да се отлива. — С това… с това бих искал да се занимавам професионално. Ако ми позволят, разбира се.

— За това не се притеснявай, Тото. Ако не тук, то в Сарн, може би. Там оръжейниците с диплома от Колегиум се ценят високо. — Думите му не прозвучаха убедително. Стенуолд завъртя в ръка въздушната батерия и я остави на тезгяха. — Иска ли ти се да прескочиш до Хелерон?

Очите на младежа се ококориха.

— О, да, майсторе, разбира се. — Сигурно отдавна мечтаеше за това. В техния войнолюбив свят голяма част от оръжията в Равнините се произвеждаха в леярните на Хелерон, като се започне с огромно количество мечове от всяка разновидност и се стигне до бронирани земеходи и обсадна артилерия. Хелерон беше всепризнатият център на индустриалната епоха с разнообразни производства, обслужващи всички сфери на живота в Равнините, но търговията с оръжие беше перлата в короната му.

— Е — каза Стенуолд и замълча многозначително, прехвърляйки за последно доводите наум. За Тиниса и Салма нямаше никакви угризения — те можеха да се погрижат за себе си, ако нещо се объркаше. Тото обаче беше неизвестна величина — тихо момче от смесен произход, затворено в себе си. Стенуолд не би го и забелязал, ако не беше Челядинка. Момичето имаше нужда от помощ, защото не го биваше в механиката и едва ли щеше да си вземе изпита, ако не беше Тото, който успя да я научи на необходимия минимум без много шум. След това момчето го беше впечатлило по време на дуела си с Адакс. Кимон може и да смяташе мача за скучен, но ако питаха Стенуолд, Тото, който разполагаше с малко, а се бе справил по-добре от предвидимото, се беше доказал в много по-голяма степен от Пиреус, който разполагаше с много, а се бе справил далеч под очакваното. — След няколко дни тръгвам за Хелерон — продължи той, уж небрежно. — Може да изникне малко работа там и помощта на неколцина младежи ще ми бъде от полза. Е, искаш ли да дойдеш?

Очаквал беше незабавно и ентусиазирано съгласие, но Тото замълча, претегляйки внимателно офертата, с което си спечели още една точка в очите на Стенуолд.

— Майсторе, Че… Челядинка също ли ще дойде?

Стенуолд смръщи вежди.

— Не смятах да я…

— О, да. Да — заяви разпалено Че откъм вратата зад тях. — Не ме интересува какво ще кажеш. Идвам с вас.

Когато се завъртя на пета да я погледне, Стенуолд видя племенницата си да стои със стиснати юмруци, навита като пренатегната пружина, готова за схватка стократно повече, отколкото по време на злощастния си двубой във Форума на умелите.

5.

Стенуолд затвори примирено очи. При всичките си недостатъци момичето определено умееше да избира точния момент.

— Тото, би ли ни?…

— Каквото имаш да го казваш, можеш да го кажеш и пред него — заяви Че. — Искам да дойда с вас. Искам да правя онова, което вие ще правите. — Стоеше и го гледаше ожесточено, накипрена с най-хубавата си бяла студентска роба насред мръсотията и хвърчащите искри.

Стенуолд се обърна към нея.

— Категорично не — отсече той с ледена физиономия.

Тя сложи предизвикателно ръце на кръста си, истинска бръмбарородна девойка от главата до петите. Студентка в Академията. „Моя племенница.“

— Аз съм част от това — настоя тя.

— Челядинке, ти дори не знаеш за какво говориш — позова се на разума й Стенуолд. — Просто отивам на изток по работа, това е.

— Работа, която включва Тото и Салма, и… и Тиниса, но не и мен? — Планът й беше да запази спокойствие, да го обори с аргументи, само че той беше дошъл тук, дошъл беше да говори с Тото, моля ви се, да го вербува като някой таен шпионин. И тя скоро откри, че самообладанието й отива на вятъра. Междувременно останалите студенти се изнизваха на пръсти от залата. Само Тото не беше помръднал, забил поглед в пода някъде зад Стенуолд.

— Каквато и работа да имам аз, ти по-добре да не знаеш — опита нова стратегия чичо й.

— Но можеш да кажеш за нея на всички останали, така ли? На всичките ми приятели, но не и на мен? — И изведнъж разбра, че всичко ще се излее. Всичко, което таеше от толкова време в себе си, щеше да изригне навън като вечерята на прекалил с виното студент. — Не и на мен, нали? На мен никога нищо не се казва. Моля те, чичо Стен, искам да дойда. Искам да участвам в онова, което ще правите. Знам, че е важно.

— Челядинке, слушай — подхвана Стенуолд, все още разчитайки на разумните доводи. — Не искам да пострадаш. Не знам как точно ще се развият нещата, но в най-лошия случай може да стане опасно.

— Нали винаги казваш, че целият свят е едно опасно място? — настоя тя. Тежестта на последните няколко дни я затискаше, неуспешната медитация, унижението от загубения дуел.

— Много опасно — подчерта той. — Хелерон… Хелерон е на изток, а там стават неща, в които не искам да се забъркваш. Не е безопасно за теб.

— Не ми пука — заяви тя. — Мога да се грижа за себе си. — Гледаше го и не беше в състояние да се удържи. — Да не съм някоя… Не съм някоя стара… дебелана. Защо си мислиш, че?…