Изгубена завинаги

- Може би не си в състояние - отвърна тя. - Може би

път, румено и красиво лице на патриций, обгоряло остро

няма смисъл.

деколте от пуловер за голф, очи с воднистосиния отблясък

Отново мълчание.

на леден блок. Носеше прекалено скъпи панталони в цвят

- Забрави, че съм ти звъняла, Майрън. Пази се.

каки, чийто ръб съперничеше на правия път в косата му, си­

И изчезна.

ньо сако с емблемата на Лили Пулицър1 в розово и зелено,

подходяща на цвят кърпичка, бухнала от горното му джоб­

че като цветето, през което клоуните пръскат зрителите с

вода.

Упадъчно облекло.

В Т О Р А Г Л А В А

- Когато я видях по телевизията - продължи Уин, а

снобският му акцент на ученик в подготвителен клас на

елитна гимназия звучеше така, сякаш се бе заел да обяснява

очевиден факт на бавноразвиващо се дете, - не забелязах

високите й качества. Беше седнала зад пулта в студиото.

- А! - възкликна Уин. - Очарователната Териса Колинс.

-Аха.

Какъв задник! Висше качество, световна класа!

- Ала като я зърнах в бикините й - за онези от вас, които

Седяхме върху разнебитените скамейки в гимнастичес­

си водят записки, ставаше дума за същите първокласни и

кия салон на гимназията „Касълтън". Наоколо се носеше

греховно оскъдни бикини, за които вече ви споменах, - е,

познатият мирис на пот и препарати за почистване. Шумо­

нямам думи, истинско съкровище! И да се хаби като воде­

вете, подобно на звуците във всички гимнастически салони

ща! Само като си помисля, косата ми настръхва от ужас.

по широкия свят, бяха изкривени и странно ехтяха, сякаш

- Сякаш наблюдаваш пожара на, Динденбърг"2 - вметнах аз.

се намирахме в баня с безброй пуснати душове.

- Доста впечатляваща отпратка - забеляза Уин. - При

Харесвам подобни салони. Израснал съм в тях. Прека­

това съвсем навременна.

рал съм много от най-щастливите мигове в живота си в тези

Изражението на Уин бе винаги високомерно. Ако го

задушни пространства с баскетболна топка в ръка. Обожа­

погледнеш, неизбежно ще ти замирише на елитарни, сноб­

вам звуците при дриблиране. Обожавам гледката на игра­

ски, стари пари. И до голяма степен бе така. Ала в същото

чите с избилите по челата им капчици пот, докато загряват.

време у него имаше нещо, което би могло дълбоко да те

Обожавам усещането от допира на грапавата кожа в онзи

развълнува.

миг на почти религиозно откровение, в който очите ти се

- Защо не продължиш? Хайде, довърши тази история.

впиват в обръча на коша, ти пускаш топката, тя се насочва

- Дотук.

с въртене нагоре и вече нищо друго не съществува за теб.

Уин се намръщи.

- Радвам се, че я помниш - забелязах аз.

- Какъв задник! Висше качество, световна класа!

- Да. Чух те още първия път.

1 Известна американска модна дизайнерка. - Б. пр.

Уин ми беше съквартирант в колежа, докато учихме в

2 На 6 май 1937 година дирижабълът „Хинденбърг" се запалва

във въздуха и изгаря за по-малко от минута. Нарекли го „Летящия

университета „Дюк", а после ми стана партньор в бизнеса

ковчег". Гледката била ужасяваща. - Б. пр.

12

13

- И така, кога тръгваш за Париж?

Уин се вторачи в мен, сякаш пикаех насред гимнастичес­

- Няма да ходя.

кия салон.

Започна втората четвъртина на баскетболния мач. Иг­

- Какво има? - попитах.

раеха петокласници. Гаджето ми - терминът ми се струва

Той се облегна назад.

доста незадоволителен, ала не съм сигурен дали „любовни­

- Ти си знаеш. Вече си голямо момиче.

цата", „нежната ми половинка" или „любимото ми зайче"

Реферът наду свирката, Джак Уайлдър нахлузи защит­

биха били подходящи в случая, - Али Уайлдър имаше две

ните си очила и се повлече към таблото с резултатите с чуд­

деца и по-малкото играеше в отбора. Казваше се Джак и

ната си глуповата усмивка на лицето. Петокласниците от

не беше много добър. Като говоря така, ни най-малко не

„Ливингстън" стреляха в коша срещу противниците си от

отсъждам, нито предопределям евентуалното му успешно

„Касълтън". Помъчих се да не се хиля на напъните им - и то

развитие като баскетболист в бъдеще - Майкъл Джордан

не толкова на хлапетата, колкото на техните родители, на­

също не се е проявявал в училищния отбор и показва ка­

сядали по скамейките. Опитвам се да не правя обобщения,

чествата си доста по-късно, - изказвам се само като наблю­

но обикновено майките се разделяха на две групи: Пробив­

дател. Джак бе доста едър за възрастта си, висок и плещест,

ни и Бързаци. Пробивните се възползваха от възможността

но това правеше движенията му тромави и некоординира-

да създават контакти, а Бързаците се оживяваха или прими­

ни. Беше атлетичен, но доста муден.

раха всеки път щом отрочето им докоснеше топката.

Ала Джак обожаваше баскетбола, а за мен тази игра бе

Но бащите създаваха повече проблеми. Някои успяваха

целият ми свят. Той бе сладко дете, послушно в най-симпа­

да прикрият вълнението си, като мърмореха под нос и гри­

тичния смисъл на думата и безпомощно, както се очаква от

зяха нокти. Други викаха на висок глас. Подиграваха се на

момче, загубило баща си преждевременно и при трагични

всички - и на рефери, и на треньори, и на играчи.

обстоятелства.

Някакъв баща, който седеше два реда пред нас, очевидно

Али не можеше да дойде за първото полувреме, а пък аз,