Изгубена завинаги

трябва да записваме и резултатите, а?

Не казах нищо.

Приближи се помощник-треньорът на „Касълтън". Но­

- Да се навъртам ли наоколо? В случай на нужда?

сеше подобна като на Боби риза, на която бе извезано „Пат,

-Не.

помощник-треньор".

Уин отсечено кимна с глава и си тръгна. Не отделях по­

- Боби? Второто полувреме започва всеки момент.

глед от треньора с щръкналата коса. Станах и се отправих

Направих крачка напред.

надолу, като стъпвах върху клатушкащите се скамейки.

- Просто прекратете мача.

Стъпките ми отекваха в салона като гръмотевици. Тре­

Както очаквах, треньорът Боби се ухили и попита:

ньорът тръгна към вратата. Поех след него. Той се отправи

- Или какво?

към банята, усмихваше се досущ като идиот, какъвто без­

- Момчето е чувствително.

спорно беше. Зачаках пред вратата.

- Голям праз. Ако е толкова чувствителен, да не играе.

Когато той излезе, аз изрекох:

- А може би ти не трябва да си треньор?

- Ти си бил голяма работа, бе.

Тогава помощник-треньорът Пат пристъпи напред.

Върху ризата му бяха изписани думите: „Боби, треньор".

Погледна ме и на лицето му се разля онази усмивка, която

Той се спря и се вторачи в мен.

толкова добре познавах.

- Моля?

- Я виж ти!

- Не е ли голяма работа да накараш едно десетгодиш­

- Какво? - попита треньорът Боби.

но хлапе да стреля в погрешния кош? - попитах аз. - Ами

- Не го ли позна?

онова палаво подвикване: „Хей, хлапе, ще чакам пак да го

- Кого?

направиш!", след като го бе унижил? Ти си бил голяма ра­

- Майрън Болитар.

бота, бе, треньор Боби.

Наблюдавах как треньорът Боби напряга ум, за да си

Треньорът присви очи. Отблизо беше едър и широко-

спомни току-що произнесеното име - сякаш на челото му

плещест, имаше здрави ръце, яки пръсти и чело като на

имаше прозорче, през което се виждаше как топчето на

неандерталец. Познавах този тип хора. Кой не ги знае?

мисълта му се търкаля по малките коридорчета и набира

- Беше част от играта, приятел.

все по-голяма скорост. Когато то удари в целта и се укро­

- Да се присмиваш на десетгодишно момче? Това ли

ти, треньорът Боби се ухили, от което козята му брадичка

наричаш ти „част от играта"?

практически се разцепи в ъглите.

- Да влезеш в мислите на противника. Да го накараш да

- Голямата суперзвезда - изрече той и направи движение

направи погрешен ход.

с пръстите си във въздуха, като да изписва кавички. - Която

Замълчах. Той ме преценяваше и реши, че, аха! - като

не можа да го вкара на професионалите? Световноизвест­

нищо ще ме надвие. Здравеняци като треньора Боби винаги

ното копеле?

са сигурни, че могат да надвият всекиго. Аз само го брой-

- Същият - додаде помощник-треньорът Пат.

ках с очи.

- Сега разбирам.

- Проблем ли имаш? - попита гой.

- Хей, треньор Боби - обърнах се към него аз.

- Това са десетгодишни хлапета.

- Какво?

- Да, правилно, хлапета. Ами ти какъв си? Един от пре­

- Остави хлапето на мира.

взетите, докачливи татковци, дето си мислят, че на игрище-

Той свъси вежди и рече:

18

19

- Какво стана? - попита тя.

- Не се забърквай с мен.

Али имаше огромни зелени очи, а лицето й бе открито

- Имаш право. Няма. Искам само да оставиш хлапето

и умно. Не беше по силите ми да устоя на изражението й.

на мира.

Искаше ми се да я взема на ръце и да я покрия с целувки, но

- Няма начин, приятел.

някой можеше да си рече, че не му е там мястото.

Той се усмихна и се приближи.

- Нищо - отвърнах аз.

- Това ли ти е проблемът?

- Как мина първото полувреме?

- Да, при това е много голям.

- Мисля, че загубихме с две точки.

- Какво ще кажеш да го дискутираме след мача? Само

- Джак вкара ли кош?

двамата?

- Ами... като че ли не.

Кръвта ми кипна.

За миг Али спря погледа си върху лицето ми, където забе­

- Предизвикваш ли ме?

ляза нещо и то не й хареса. Извърнах се встрани и се отправих

- Аха. Освен ако не си страхопъзльо, разбира се. Стра-

обратно към скамейките. Седнах. Али се настани до мен. Иг­

хопъзльо ли си?

рата бе навлязла в третата минута, когато Али попита отново:

- Не съм страхопъзльо - отвърнах.

- И така, какво се случи?

Понякога съм доста находчив в острите отговори. Опит­

- Нищо.

вам се да се държа на положение.

Опитах се да се наместя на неудобното си място.

- Чака ме мач. Но после двамата с теб ще си поговорим.

- Лъжец - каза Али.

Схващаш ли?

- Следя играта.

- Схващам.

- Лъжец.

Ето пак. Много съм добър, казах ви.

Хвърлих поглед към нея, към красивото й открито лице,

Треньорът Боби заби пръст в лицето ми. Идваше ми да

към луничките, които не биваше да са там, не и на възраст­

го захапя - това винаги привлича вниманието.

та, на която беше, но които я правеха дяволски привлека­

- Мъртъв си, Болитар. Добре ли ме чу? Мъртвец си.

телна, и също забелязах нещо.

- Слепец ли? - попитах аз.

- И ти си доста разсеяна.

- Мъртвец.

Не само днес, помислих си аз. През последните няколко

- Ох, олекна ми. Защото ако ще съм слепец, няма да

седмици нещата между нас не вървяха много добре. Усе­

имам възможност да ти се любувам. Но като си помисля,

щах, че Али е дистанцирана, че нещо я тревожи, но тя не

ако ще съм мъртвец, пак няма да мога да ти се радвам.

казваше нищо. Тъй като самият аз имах доста работа, не

Прозвуча сигналът. Помощник-треньорът Пат каза: