Изгубена завинаги

проявяваше признаци на онова, което двамата с Уин нари­

ако не друго, поне винаги бях готов да го подкрепя.

чахме „Зрителски синдром на Турет"1 - по време на цялата

Уин продължаваше да се мръщи.

игра той не престана да ругае на висок глас всички наоколо.

- Да изясним ситуацията: значи, ти отхвърли предложе­

Моята гледна точка по въпроса е достатъчно ясна. Бях

нието на очарователната госпожица Колинс да прекараш

от редките птици - от спортистите по рождение. Този факт

събота и неделя с нея и забележителния й задник в луксо­

бе истински шок за цялото семейство, ако не смятаме пос­

зен парижки хотел?

тижението на най-талантливия от фамилията Болитар още

Беше грешка да обсъждам личните си отношения с Уин.

преди да се появя на бял свят - чичо ми Сол печели турнира

- Точно така - отвърнах.

по шафълборд2 на борда на увеселителния кораб „Принце­

- Защо? - обърна глава към мен Уин.

са" през 1974 година. А аз завърших гимназията „Ливингс­

Беше истински озадачен. После внезапно се успокои.

тън" като национален шампион.

• - Ами, да!

- Какво има?

1 Наследствено неврологично заболяване, при което пациентът

- Надебеляла е, нали?

страда от множество двигателни и речеви тикове. В миналото син­

Такъв си беше Уин.

дромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместни

- Нямам представа.

коментари, които страдащите произнасят натрапчиво. — Б. пр.

- Значи?

2 Популярна игра в Англия с дискове и стикове. Играе се върху

- Това е. Ангажиран съм, забрави ли?

дървена повърхност, например на палубата на кораб. - Б. пр.

14

15

Бил съм в отбраната на отбора на „Дюк" и капитан на

Погрешния кош.

два шампионски отбора от НСС А1. Играл съм и за бостън­

- Стреляй! - викна отново треньорът.

ския „Селтикс".

И тогава Джак, който обичаше да слуша и да се доверява

А после внезапно - пуф! - и всичко изчезна.

на по-възрастните, стреля.

Някой изкрещя:

Топката влезе в коша. В погрешния кош. Две точки за

-Смяна!

„Касълтън".

Джак намести защитните си очила и изтича на игрището.

Родителите на хлапетата от отбора на „Касълтън" запод­

Треньорът на противниковия отбор посочи към Джак и

скачаха от радост, смееха се. Родителите на противниците

извика:

им от „Ливингстън" отчаяно замахаха с ръце и се разви­

- Хайде, Конър! Този е подходящ! Висок и бавен. Зао­

каха, покрусени от грешката на един петокласник. Тогава

биколи го!

треньорът на „Касълтън", младежът с щръкналата коса и

Бащата, страдащ от синдрома на Турет, изстена:

козята брадичка, поздрави помощника си, като го плесна

- Геймът свърши. Защо го вкарват?

по ръката, посочи към Джак и се провикна:

Висок и бавен ли? Добре ли чух?

- Хей, хлапе, ще чакам пак да го направиш!

Вторачих се в старшия треньор на отбора на „Касълтън".

Джак беше най-едрото момче на игрището, ала в този

Покритата му с гел рехава коса стърчеше нагоре, а с тъм­

миг сякаш се бе смалил. Глупавата усмивка изчезна от

ната си козя брадичка той напомняше на преждевременно

лицето му. Устните му трепереха. Смутено премигваше с

състарено момче. Беше висок - аз съм метър и осемдесет и

очи. Цялото същество на хлапето се гърчеше, гърчеше се и

пет, а треньорът стърчеше близо пет сантиметра над мен и,

моето сърце.

доколкото можах да преценя, тежеше десетина-петнайсет

Един баща от отбора на „Касълтън" шумно аплодираше.

килограма повече.

Смееше се и като събра длани около устата си, се провикна

- Той ли е висок и бавен? - повторих думите му аз. -

като в мегафон:

Можеш ли да повярваш, че треньорът току-що го изрече на

- Подай на високото момче от другия отбор! Той е най-

висок глас?

добрият ни играч!

Уин сви рамене.

Уин тупна мъжа по рамото.

Аз също се опитах да се отърся от неприятното усещане.

- Я млъквай!

Играта се бе разгорещила. Карай да върви.

Бащата обърна глава към него, видя снобските му дрехи,

Резултатът беше равен - 24:24, когато стана белята.

русата коса и изящните черти на лицето му. Бе на път да се

Случи се точно след таймаута и топката бе в отбора на

ухили и да изругае в отговор, ала нещо в него - вероятно

Джак; момчетата се бяха скупчили под коша на противни­

жизненоважният инстинкт на раболепието за продължение

ка. Внезапно „Касълтън" решиха да направят преса. Джак

на вида - го накара да размисли. Той срещна леденосините

бе свободен. Подадоха му топката, защитата се появи до

очи на Уин, заби поглед в земята и изрече:

него, ала за миг той се обърка. Случва се.

- Да, съжалявам, не беше на място.

Огледа се за помощ. Обърна глава към скамейката на

Не чувах нищо. Не можех да помръдна. Седнах и се заг­

„Касълтън", най-близката до него, и високият треньор с

ледах в самодоволния треньор с козята брадичка. Кръвта

щръкналата коса изкрещя, като сочеше към коша:

шумеше в ушите ми.

-Стреляй! Стреляй!

Дочух сигнала за края на полувремето. Треньорът с

щръкналата коса продължаваше да се смее и да клати уди1 Националната студентска спортна асоциация. - Б. пр.

вено глава. Един от помощниците му се приближи до него

16

17

и му стисна ръка. Няколко родители и зрители направиха

то всички са равни? Не бива да се нараняват ничии чувства,

същото.

не бива да има победители и победени... хей! Може би не

- Трябва да потеглям - обади се Уин.