Изгубена завинаги

настоявах да сподели тегобите си с мен.

- Хайде, Боби.

Али продължи да се взира в игрището.

- Мъртвец - за кой ли път произнесе Боби.

- Джак игра ли добре?

Сложих длан на ухото си, сякаш недочувам, и извиках:

- Прекрасно - отвърнах аз и добавих: - В колко часа ти

- Какво?

е полетът утре?

Ала той вече се беше обърнал. Загледах се след него.

- В три.

Отдалечаваше се със самоуверена и бавна походка, с изпра­

- Ще те откарам до летището.

вени рамене, размахал ръце малко по-широко, отколкото

Ирин, дъщерята на Али, бе приета в Аризонския универ­

бе необходимо. Тъкмо се канех да изкрещя някоя глупост,

ситет. Али, Ирин и Джак щяха да заминат, за да настанят

когато усетих допира на нечия длан върху ръката ми. Из­

първокурсничката.

върнах се. Беше Али, майката на Джак.

21

20

- Няма нужда. Вече наех автомобил.

- След вечерния ми час - забелязах аз. - Не си правя

- Ще се радвам да ви откарам.

срещите по никое време. Първо вечерята. Може би ще ми

- Всичко е наред.

донесете и цветя?

С тона си тя прекрати всякакви дискусии по въпроса.

-Ако не се появиш - и той приближи пръста си до лице­

Опитах се да се съсредоточа в играта. Пулсът ми препуска­

то ми, - ще намеря друг начин да поискам удовлетворение.

ше. Няколко минути по-късно Али попита:

Схващаш ли?

- Защо зяпаш треньора на другия отбор?

Не схванах, ала преди да успея да помоля да ми го раз­

- Какъв треньор?

ясни, той се отдалечи с тежка стъпка. Приятелчетата му го

- Онзи с боядисаната като в евтино предаване по някоя

последваха. Обърнаха се назад. Помахах им с ръка за сбо­

кабеларка коса и с окосменото в стил „Робин Худ" лице.

гом. Единият се загледа в мен по-дълго, отколкото изисква­

- Чакам си бакшиша - отвърнах.

ше приличието, и аз му изпратих въздушна целувка. Той

Тя понечи да се усмихне.

тутакси извърна глава, сякаш му бях зашлевил плесница.

- Джак участваше ли активно в първото полувреме?

Въздушна целувка - любимият ми жест, когато изразя­

- Както обикновено - отвърнах.

вам неприязънта си към човешкия род.

Геймът свърши. „Касълтън" победиха. Тълпата изриг­

Обърнах се към Али и щом зърнах лицето й, мислено

на в неистови овации. Треньорът на Джак, откъдето и да

изстенах: „Ох!".

го погледнеш свестен тип, бе предпочел изобщо да не го

- Какво беше това, по дяволите?

включва във втората половина на играта. Али малко се

- Преди да пристигнеш, нещо се случи по време на иг­

разтревожи от този факт - обикновено треньорът даваше

рата - обясних аз.

равен шанс на всеки, - ала реши да го подмине.

- Какво?

Отборите се скупчиха в ъглите. Двамата с Али останах­

Разказах й.

ме да чакаме пред вратата на салона в училищния кори­

- Значи си се скарал с треньора?

дор. Не мина много време. Треньорът Боби се приближи

-Да.

до мен, походката му бе както преди, само че този път бе

- Защо? - попита тя.

свил ръцете си в юмруци. С него имаше още трима, в това

- Как така защо?

число и помощник-треньорът Пат - всичките бяха едри

- Влошил си положението. Не го ли виждаш, че е надут

и яки, но не чак такива юначаги, за каквито се мислеха.

като пуяк? Децата ги разбират тези неща.

Треньорът Боби се спря на около метър от нас. Тримата

- Джак за малко да се разплаче.

му придружители се разпръснаха, навиха ръкави и се заг­

- Аз ще се оправя с него. Нямам нужда от мъжкарските

ледаха в мен.

ти изблици.

В първия миг никой не каза и дума. Само ме гледаха

- Не беше мъжкарски изблик. Исках да престане да се

страшно.

заяжда с Джак.

- Този ли е моментът, в който се очаква да се напикая в

- Нищо чудно, че не взе участие във второто полувреме.

гащите от страх? - попитах.

Вероятно треньорът му е забелязал идиотското ти представ­

Треньорът Боби отново направи онова движение с пръ­

ление и е проявил достатъчно прозорливост да не разпалва

ста на ръката си.

огъня. Сега по-добре ли се чувстваш?

- Знаеш ли къде е барът в „Ливингтън"?

- Все още не - отвърнах аз. - Но когато довечера разбия

- Разбира се - отвърнах.

мутрата му, и това ще стане.

- Довечера в десет. Зад паркинга.

- Не си го и помисляй.

22

23

- Нали го чу какво каза?

Сърцето ми се бе качило в гърлото.

Али поклати глава.

- По дяволите - рече тя.

- Не мога да повярвам. Какво, по дяволите, си направил?

Аз чаках.

- Застъпих се за Джак.

- Понякога си доста недосетлив за чудесния чувствите­

- Навлязъл си в чужда територия. Нямаш това право.

лен мъж, какъвто си в действителност.

Ти си...

- Може би не трябваше да му искам сметка, така ли? Но

Тутакси млъкна.

ако беше чула как изкрещя на Джак да го направи отново,

- Кажи го, Али.

ако беше видяла физиономията на Джак...

Тя затвори очи.

- Нямам предвид това.

- Права си. Аз не съм му баща.

Спрях и се замислих.

- Не това щях да кажа.

- В такъв случай имаш право. Аз съм тъпак.

Напротив, имаше предвид тъкмо това, ала карай да върви.

Висок съм метър и осемдесет и пет. Али е с трийсет

- Може и да не е моята територия, ако става въпрос за

сантиметра по-ниска. Бе застанала до мен и ме гледаше от

Джак, макар че не си съвсем права. Дори да бе обидил не­

долу нагоре.

чие друго хлапе, пак бих му се противопоставил.

- Не отивам в Аризона, само за да настаня Ирин. Това не

- Защо?

е единствената причина за заминаването ми. Родителите ми

- Защото не е прав.