Изгубена завинаги

„Казвай!", изстрелях в слушалката:

дрелка - още звучеше в ушите ми. Та нали това бе целта

- Отиди в дома на Карън. Марио е мъртъв, а Териса не

им? Какво бе казал Уин? Десет минути. Вероятно вече

вдига телефона си.

бяха изминали шест или седем.

- След десет минути съм там - заяви Уин.

Да го почакам ли? Бих ли могъл?

166

167

Наведох се и се запромъквах покрай къщите. Натиснах

Питах се дали блондинката го бе видяла. Едва ли. Как­

бутона за скоростно набиране. Уин каза:

то Уин бе забелязал, огнестрелните оръжия са рядкост в

- Пет минути.

Обединеното кралство. Който и да се криеше в къщата,

Затворих телефона. Блондинката бе вече в къщата. Ня­

вероятно щеше приеме, че не съм въоръжен. Напъхах

мах представа кой още е там, нито каква е ситуацията.

пистолета отново в чорапа си.

Пет минути. Бих могъл да почакам пет минути. Щяха да

Три минути.

бъдат най-дългите в живота ми, но можех да го направя,

Мобилният ми звънна. На екрана пак се изписа номе­

трябваше да го направя, длъжен бях да се стегна пред

рът на Териса. Обадих се с напрегнат глас.

лицето на обхващащата ме паника. Все така приведен, аз

- Знаем, че си пред къщата - произнесе изисканият

минах под прозореца и се заслушах. Нищо. Нямаше пи­

глас. - Имаш десет секунди да влезеш през вратата с вдиг­

съци. Нямаше шум от дрелка. Не бях сигурен дали това

нати ръце, в противен случай ще застрелям една от двете.

бе повод за успокоение или бях пристигнал твърде късно.

красиви дами в главата. Едно, две...

Опрях гръб в тухлената стена. Прозорецът оставаше

- Влизам.

над главата ми. Опитах се да си представя разположени­

- Три, четири...

ето в къщата. Този прозорец тук беше на всекидневната.

Нямах избор. Скочих и се втурнах към входа.

Добре, а после? После нищо. Чаках. Усещах тежестта на

- Пет, шест, седем...

пистолета в ръката си и това ме успокояваше. Пистоле­

- Не ги наранявай, вече съм вътре.

тите, независимо от размера, са си пистолети. Бях точен

Не ги наранявай. Дрън-дрън. Но какво друго бих могъл

стрелец, но не чак толкова. За да си адски добър, нужни са

да кажа?

ти тренировки. Но аз знаех как да се прицеля в средата на

Завъртях топката на бравата. Не беше заключено. Вра­

гърдите и обикновено успявах да се приближа достатъчно

тата се отвори. Влязох.

близо до мишената си.

Изисканият глас:

И сега какво?

- Казах, ръцете горе.

Запази спокойствие. Изчакай Уин. Той е много добър в

Вдигнах ръце високо във въздуха. В средата на стая­

подобни начинания.

та стоеше мъжът от полицейската снимка. На лицето му

„Отмъщението е мръсна работа, не мислиш ли?"

имаше бяла лепенка, а около очите му се виждаха черни

Изискан акцент, спокоен глас. Спомних си за Марио

кръвонасядания, характерни за човек, чийто нос са разби­

и малките дупки в тялото му и при звука на проклетия

ли. Това би било повод за радост, ако не беше пистолетът

акцент усетих неизмерима болка. Колко ли е продължи­

в ръката му. Освен това пред него бяха коленичили Карън

ло? Колко ли време Марио е бил подложен на тези мъки?

и Териса, ръцете им бяха завързани зад гърба, а те бяха

Дали накрая се е примирил със смъртта, или е продължил

обърнати с лице към мен. Видът им бе сравнително добър.

да се бори за живота си?

Огледах се наляво и надясно. Видях още двама мъже -

В далечината се разнесе писък на сирени. Може би по­

и двамата бяха насочили пистолети в главата ми.

лицията отиваше в дома на Марио?

Нямаше и следа от русокосото момиче.

Бях престанал да нося ръчен часовник, погледнах мо­

Стоях съвършено неподвижно с вдигнати ръце, като се

билния си телефон, за да разбера колко е часът. Ако Уин

стараех да изглеждам от кротък, по-кротък. Вероятно Уин

бе точен - а обикновено беше, - до идването му оставаха

бе вече наблизо. Оставаха още минута-две. Трябваше да

още три минути. Какво да правя?

ги позабавя. Срещнах погледа на мъжа, с когото се бях

Пистолетът ми.

сбил в Париж. Заговорих с равен тон:

168

169

- Виж, нека се разберем, а? Няма причина...

Той отново дръпна спусъка.

Той опря дулото в тила на Карън Тауър, усмихна ми се

Проехтя още един изстрел. Териса падна на пода.

и дръпна спусъка.

Писъкът ми премина във вик на силна и дълбока болка.

Последва оглушителен гръм, появи се малко червено

Усетих, че нечия ръка притисна гърдите ми, сърцето ми

петънце, после абсолютна тишина; миг на прекъсване,

спря. Продължавах да се придвижвам напред, дори когато

след което тялото на Карън се свлече на пода като на ма­

той насочи пистолета си към мен. Не изпитвах никакъв

рионетка, чиито конци са били срязани. Териса изпищя.

страх. Движеше ме чистата инстинктивна омраза. Дулото

Вероятно и аз съм изпищял.

сочеше в моя посока, точно към мен, но аз се наведох и

Божемойбожемойбожемой...

забих глава в корема му. Той изстреля още един куршум,

-Не!

ала напосоки.

Инстинктите ми взеха превес във формата на мантра:

Притиснах го с всички сили до стената и той изгуби

„Спаси Териса." Буквално се гмурнах към тях, сякаш бях

опорната точка на краката си. Ръката му се изви и пис­

в плувен басейн. Отляво и отдясно в ушите ми засвистя-

толетът се насочи надолу към гърба ми. В друго измере­

ха куршуми, ала грешката на стрелците бе, че се целиха