Изгубена завинаги

Идват сякаш от много далеч. Не разбирам думите. До­

лавям само звуци и толкоз. Гневни звуци. Приближават се.

Чуват се по-високо. Звучат в ушите ми.

Очите ми се отварят. Виждам в бяло.

Гласът повтаря едно и също нещо.

Звучи ми като: „Ах-мед-лех-ат-мин".

Не разбирам. Някаква безсмислица може би. Или чужд

език. Не знам.

- Ах-мед-лех-ат-мин.

Някой вика в ухото ми. Стискам очи. Искам да престане.

- Ах-мед-лех-ат-мин.

Гласът е гневен, не престава. Струва ми се, че се изви­

нявам.

- Той не разбира - казва някой.

Мълчание.

177

* * *

Сега се чувствах точно така, както тогава.

Извиках и отново се извъртях. Виках баща си. Той ви­

Болка в сърцето.

каше името ми, изтича вътре, изскочи през тънката стена и

- Териса... - повтарям.

като ме откри, всичко дойде на мястото си.

Няма отговор.

Татко, казвам си аз. Татко ще ме намери. Всеки миг.

Къде съм?

Ала никой не идва.

Отново чувам глас, ала не разбирам думите.

Чувствам се самотен, изолиран. Лежа. Усещам, че тре­

* * *

перя.

- Откъде познаваш Рик Колинс?

* * *

Казвам истината. За кой ли път. Толкова съм изтощен,

- А откъде познаваш Мохамед Матар?

- Нека ти изясня положението.

- Не го познавам.

Още не мога да помръдна. Мъча се да отворя уста, ала

- В Париж се опита да го убиеш. После го уби в Лондон,

напразно. Отварям очи. Виждам размазано. Чувствам се

преди да успеем да те заловим. Кой те изпрати да го убиеш?

така, сякаш главата ми е омотана в гъста лепкава паяжина.

- Никой. Той ме нападна.

Мъча се да я отпъдя от себе си. Не успявам.

Обяснявам. После с мен става нещо ужасно, но не знам

- Работил си за правителството, нали?

какво е.

Гласът на мен ли говори? Кимам, без да помръдвам.

- В такъв случай ти е известно за съществуването на

* * *

подобни места. Знаеш, че винаги ги е имало. Поне си чувал

хората да говорят за тях.

Вървя. Ръцете ми са завързани на гърба. Не виждам мно­

Никога не съм вярвал на приказките на хората. Може би

го, само малки светли точици. На всяко рамо усещам по

след единайсети септември... Но не и преди това. Мисля,

една ръка. Грубо ме блъскат долу.

че казвам: „Не", но може би само наум.

Лежа по гръб.

- Никой не знае къде се намираш. Никой няма да те от­

Краката ми са завързани един за друг. Колан пристяга

крие. Можем да те държим тук во веки веков. Можем да те

гърдите ми. Тялото ми е завързано към нещо кораво.

убием, когато поискаме. Можем и да те пуснем да си ходиш.

Изобщо не мога да помръдна.

Пръсти около бшдепса ми. Още пръсти около китката

Внезапно светлите точици изчезват. Струва ми се, че

ми. Безсмислено е да се дърпам. Някой ме щипва по ръката.

пищя. Може да са ме обърнали с главата надолу. Не съм

Не мога да помръдна. Не мога да ги спра. Спомням си, че

сигурен.

когато бях на шест години, татко ме заведе на карнавала

Огромна влажна длан затиска лицето ми. Сграбчва носа

на Нортфийлд Авеню. Евтини игри и атракции. Лудницата.

ми. Запушва устата ми.

Така се казваше една от тях. Огледала, клоуни с огром­

Не мога да дишам. Мъча се да се отърва. Ръцете ми са

ни глави и ужасен смях. Влязох сам. Та нали бях голямо

завързани. Краката ми са пристегнати.

момче? Изгубих се, заоглеждах се, ала не успях да открия

Не мога да шавна. Някой е уловил главата ми. Не мога

изхода. Един от клоуните ми скочи. Разревах се. Извъртях

да се извърна. Ръката силно притиска лицето ми. Нямам

се на другата страна. Но там стоеше друг клоун и ми се

въздух.

присмиваше.

Паника. Душат ме.

178

179

Мъча се да си поема дъх. Устата ми се отваря. Вдишвам.

- Майрън?

Трябва да вдишам. Не мога. Водата нахлува в гърлото ми и

Гласът е спокоен, сдържан. Боя се от гласа. Свивам се.

излиза през ноздрите. Давя се. Дробовете ми горят. Всеки

Изпитвам ужасен срам, макар да не знам защо.

миг ще експлодират. Мускулите ми се гърчат. Трябва да се

Гласът ми звучи покорно дори в собствените ми уши:

движа. Не мога. Нямам изход. Нито въздух.

-Да?

Умирам.

- И без това ще забравиш по-голямата част от преживя­

ното. Така е най-добре. Никой не ще ти повярва - а дори

* * *

да ти повярват, не могат да ни открият. Ти не знаеш къде

се намираме. Не знаеш и как изглеждаме. И не забравяй:

Чувам нечий плач и осъзнавам, че идва от мен.

можем пак да го направим. Можем да те хванем, когато си

Внезапна пронизваща болка.

поискаме. И не само теб. Семейството ти също. Майка ти и

Гърбът ми се извива. Очите ми излизат от орбитите.

баща ти в Маями. Брат ти в Южна Америка. Разбираш ли?

Пищя.

-Да.

- О, Господи, моля те...

- Остави всичко както си е. Ако го направиш, ще си доб­

Гласът е мой, ала аз не го разпознавам. Толкова е слаб.

ре, ясно?

А аз съм толкова безсилен.

Кимам с глава. Обелвам очи. И отново потъвам в мрак.

* * *

- Имаме два въпроса към теб.

- Моля. Вече отговорих.

Д В А Й С Е Т И Т Р Е Т А Г Л А В А

- Имаме още въпроси.

- А после ще мога ли да си тръгна?

Гласът умолява.

- Като че ли нямаш друга надежда.

Събудих се със страх.

* * *

Това не бях аз. Сърцето ми препускаше. Паника обзе

душата ми, не можех да дишам. И всичко това, още преди

Стряскам се и се събуждам от ярка светлина в лицето.

да отворя очи.

Премигвам. Сърцето ми препуска. Не успявам да си пое­

Когато най-после очите ми премигаха и се отвориха - а