Изгубена завинаги

в корема, сега съм се размърморил за някакви си шестнай­

грама тежка - по всички измерения. Имаше големи ръце,

сет дни - сигурен бях, че ме запланува за преглед при пси­

големи крака и голяма глава. До нея мебелите изглеждаха

хиатър.

сякаш направени за малки деца, сякаш тя се намираше в

- Само хипотетично - побързах да добавя аз, като си

Света на чудесата също като Алиса, когато всичко наоколо

спомних предупреждението на Уин. После спрях с въпро­

й започна да се смалява.

сите и се заех енергично да кимам с глава.

Като ме видя, стана от стола си и едва не преобърна бю­

По време на изписването татко беше с мен. Есперан­

рото. Възкликна:

ца ми бе прибрала костюма в гардероба. Облякох го и си

- Господин Болитар!

тръгнах в доста добро физическо здраве. Исках да вземем

- Здрасти, Голяма Синди.

такси, ала татко настоя да ме откара с колата си. Навремето

Тя полудява, когато я наричам само „Синди" или, да ре­

беше отличен шофьор. Помня, че когато бях дете, той съз­

чем, „Голяма". Държи на официалните обръщения. Аз на­

даваше непринудена атмосфера, докато беше зад волана -

пример съм „Господин Болитар". Тя е „Голямата Синди",

подсвиркваше си тихичко в такт с радиото и управляваше с

което, между впрочем, е истинското й име. Преди повече

китките на ръцете си. Сега радиото беше изключено. Татко

от десетилетие официално се регистрира така.

се взираше в пътя с присвити очи и доста често натискаше

спирачката.

Голямата Синди прекоси стаята с несвойствена за раз­

мерите й пъргавина. Обгърна ме с ръце и аз се озовах в

Щом спряхме пред „Лок-Хорн Билдинг" на „Парк Аве­

прегръдките й, чувствайки се мумифициран и напълно изо­

ню" - напомням пак, че пълното име на Уин е Уиндзър

лиран от белия свят. В добрия смисъл на думата.

Хорн Локууд III - татко попита:

- О, господин Болитар!

- Да те оставя ли тук?

Тя заподсмърча - звукът ми напомни за чифтосването

Понякога баща ми ме кара истински да благоговея пред

на елени, което бях гледал по канал „Дискавъри".

него. Бащинството предполага равновесие, но е чудно как

- Добре съм, Голяма Синди.

татко успява да го постигне с такава лекота. През целия ми

- Но някой те простреля.

живот ме е подтиквал към успеха, без да премине граница­

Гласът й се променяше според настроението. Когато за­

та нито веднъж. Радваше се на постиженията ми, без да ми

почна работа при нас, Голямата Синди не говореше - пред­

внушава, че успехът ми е чак толкова важен. Обичаше ме

почиташе да ръмжи. Клиентите се оплакваха, ала не пред

без всякакви условности и въпреки това ме караше да се

нея - обикновено го правеха анонимно. В момента обаче

стремя да го радвам. Както и сега, той винаги знаеше кога

гласът й бе висок и звучеше като на момиченце, което, чест­

да е до мен и кога да се оттегли.

но казано, бе много по-страшно, отколкото ръмженето й.

- Тук ми е удобно.

- Аз го прострелях още по-лошо - казах.

Той кимна с глава. Отново целунах загрубялата му от

бръснене страна, но този път забелязах, че кожата му се е

1 Американска актриса. - Б. пр.

188

189

Тя ме пусна и се закиска, като покри устата си с длан, го­

ги държа за ръчичка и да галя егото им. Всеки един от кли­

ляма колкото автомобилна гума. Кикотът й проехтя из ця­

ентите ни искаше да се чувства така, сякаш е единствен на

лата стая, въздухът в трите съседни щата затрепери, децата

света - това е част от илюзията. Ако не си до тях, дори по

се вдигнаха на пръсти и се уловиха за ръцете на майките си.

уважителни причини, илюзията се изпарява.

На вратата се появи Есперанца. На времето Есперанца

Исках да попитам за Териса и Уин и за още хиляди неща,

и Голямата Синди бяха двойка партньорки по борба на

но си спомних за обаждането на приятеля ми тази сутрин.

БУМ - „Борба между удивителни мадами". Отначало фе­

Залових се за работа. Работех ли, работех и трябва да кажа,

дерацията мислеше да замести „удивителни" с „красиви",

че работата ми подейства оздравително. Чувствах се упла­

ала системата се запъна в защита на акронима, който се

шен и тревожен, без да мога да си обясня причините. Дори

получаваше с думата „удивителни".

си загризах ноктите, нещо, което не бях правил от четвърти

Със своята тъмна кожа и с вида си, който най-добре

клас, и зачоплих пъпчиците по тялото си. Но работата ми

би могъл да се опише като „пикантен" - както често го

помагаше по някакъв начин.

обявяваха задъхани конферансиета, - Есперанца играеше

В промеждутъка между две задачи направих някои

ролята на Малката Покахонтас, гъвкавата красавица, която

проучвания в мрежата за „Териса Колинс", „Рик Колинс"

побеждаваше с уменията си лошите, преди те да успеят да я

и „Карън Тауър". Първо написах и трите имена. Не се по­

излъжат и да спечелят предимство. Голямата Синди й беше

яви нищо. После написах само името на Териса. Появиха

партньорка, играеше Голямата Майка Господарка, която я

се съвсем малко неща, повечето от времето, когато бе ра­

спасява, така че двете заедно, подпомагани от подвиквани-

ботила в Си Ен Ен. Още се пазеше един сайт за „Териса,

ята на тълпата, можеха да надвият оскъдно облечените и

телевизионната хубавица", пълен с фотографии, повечето

надути с импланти злодейки.