Изгубеният град

След няколко минути излязоха на открито. Намираха се на някаква поляна, но вниманието на Остин беше привлечено от призрачен силует на сграда в края на гората.

— Какво е това? — прошепна Скай.

— В бурята всяко пристанище е спасение — отвърна Остин.

Каза й да стои на място и се втурна през поляната, огряна от сребристите лъчи на луната.

Остин успя да стигне до отсрещния край на поляната и тръгна покрай сградата. Откри незаключена врата и се вмъкна вътре. Усети миризма на масло и бензин. В един гараж не може да няма кола или камион. Напипа ключа на лампата и след секунда разбра, че не е в гараж, а в малък хангар.

Вътре имаше яркочервен биплан със сърцевидна опашка с черна емблема на триглав орел. Остин прокара пръсти по платнения фюзелаж, възхитен от безупречната реставрация на самолета. От долната страна на двете крила имаше продълговати метални резервоари, от външната страна на които бяха нарисувани черепи и кости — отрова.

Надникна в двойната кабина. Пред седалката в задната кабина се виждаха един лост и педал, с който се управлява вертикалният стабилизатор. Явно това беше мястото на пилота, който с движението на лоста напред и назад контролира елеваторът, а настрани — елероните в края на крилата, за да завие самолетът. Системата беше примитивна, но в същото време удивително проста, позволяваща управление само с една ръка.

В кабината имаше множество прибори, които едва ли са били налични в оригиналния модел — съвременна радиостанция, модерен компас и навигационна система GPS. Двете кабини бяха свързани със слушалки. Остин огледа набързо хангара. По стените висяха инструменти и резервни части. Надникна в склада, който беше пълен с пластмасови контейнери, маркирани с черепи и кости. Надписите сочеха, че в тях се съдържат пестициди.

Остин грабна фенер от една кука на стената, изключи осветлението и се приближи до вратата. Всичко беше тихо. Присветна три пъти с фенера и видя как една сянка се стрелна от гората и безшумно прекоси поляната до хангара. Огледа се, за да се увери, че никой не я е забелязал, дръпна я вътре в хангара и затвори вратата.

— Защо се забави толкова? — попита Скай леко ядосано. — Притесних се, като видях първо да светваш лампите, а после да ги гасиш.

Остин нямаше нищо против обвинителния той на Скай — приемаше го като знак, че естествената й енергичност се завръща. Целуна я по бузата.

— Извинявай! Имаше опашка на рецепцията.

Тя премигна, взирайки се в тъмнината.

— Какво е това?

Остин включи фенера и освети фюзелажа от дървеното витло до герба на опашката.

— Пред себе си виждаш въздушното въоръжение на семейство Фошар. Явно го използват за пръскане на лозята.

— Красив е!

— Не само. Това е нашият билет за бягство.

— Можеш ли да летиш с такова нещо?

— Предполагам.

— Предполагаш?! — Тя поклати глава. — Някога летял ли си с подобен самолет?

— Десетки пъти. — Остин забеляза скептичния й поглед и се поправи. — Добре де, веднъж, на един панаир.

— Панаир — повтори тя с леден тон.

— Голям панаир. Виж сега, самолетите, които съм управлявал, може да са имали малко по-сложни системи, но принципът е един и същ.

— Надявам се да пилотираш по-добре, отколкото шофираш.

— Не беше моя идея да плуваме посред нощ. Ако си спомняш, бях разсеян от хрътките на Фошар.

Тя го щипна по бузата.

— Как бих могла да забравя, скъпа. Е, какво чакаме? Кажи какво да правя.

Остин й показа няколко ключа на стената с надписи на френски.

— Първо ми кажи какво пише тук.

Тя му ги преведе. После я заведе до предната част на самолета, сложи ръцете й върху витлото и й каза да завърти перките и бързо да отскочи назад. Самият той се качи в пилотската кабина, провери бързо уредите и й даде знак с вдигнати палци. Скай стисна перките с две ръце, завъртя ги и отскочи назад, точно според инструкциите. Моторът се закашля, но не успя да запали. Остин нагласи леко газта и й каза да опита пак. На лицето й се изписа мрачна решителност, когато вложи цялата си сила в завъртането. Този път двигателят запали и ревът му изпълни хангара.

Скай се втурна през мъглата от изгорели газове и натисна ключовете на стената, за да отвори вратата на хангара и да включи осветлението на пистата. После се качи в кабината. Още не беше успяла да закопчае колана, когато самолетът излезе от хангара.

Остин не губеше време. Максимално бързо ускори. Наду двигателя и самолетът започна да набира скорост между двойните линии от светлини на пистата. Стараеше се да пипа леко лостовете, но от неопитната му ръка самолетът поднесе и се забави.

Знаеше, че ако скоро не достигне скорост за излитане, ще се разбие в дърветата. Наложи си да се успокои и да остави лостовете сами да насочват ръцете и краката му. Самолетът се изправи и започна отново да набира скорост. Остин леко дръпна елеватора. Колелата се отлепиха от земята и самолетът започна да се издига, но все още беше опасно ниско и близо до дърветата.