Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Или коги царува Исус Христо, или коги умре, таковое известие имат, како тогива у единая нощ солнцето хоче да возлезе най на превисокое небо на арш, що е там престол Божий, и да припадне на нози височайшии небо, и хоче да са поклони Богу и да му са помоли да позволи Бог и тому мало время да си почине от непрестаннаго труда и от многое хождения, и хоче да изпроси позволение три дни и три нощи да са не яви на свето, в което время тие обичай имат да учинят нощнии молитви и до зори да ги продолжават. Тогива, като хочут толкова в долгии и непрестанния молитви да пребудут и хочут да са утрудят, и не че могут вече да стоят, но хочут да излезут из домов своих да гледат на звездное хождение, и като видят како они на своих местах стоят, и ще наченат да говорят: „Колко ли мало спахме у тая нощ“, и това като рекут, и пак хочут да са обърнат на молитвах, и три дни това хочут да учинят. Тогива, що са у них мудрии, хочут да познают толкова долготу нощей и хочут да разбудят неразумните, и той час хочут да улязат у джамиите и да наченат да просят от Бога милост и милосърдие. И коги са изполнят три дни и три нощи, тогива вси человеци хочут да обърнат лицата свои на запад, исчут да видят солнцето, како ще са яви перво светание челновленое и солнцевое блистание. И като видят това, тогива хоче да обземне человеците някой страх неизказанний. И тако като хочут да са чудят и да са изумяват: ето солнцето от запад хоче да излезе на то противно, почто от запад къмто восток, ала тогива противно, почто от запад къмто от восток хоче да путшествует.

И той час и луната заедно сас солнцето хоче да излезе, ала равна хоче да буде сас солнцето и на светлост, и на сияние, почто человеците не че могат да ги разпознаят кое й от них солнце и кое й луна. Ала после по малое время луната хоче да начене да пожелтява и пак на превая светлост и образ свой да возприемне.

Повест о заключение врат покаяние всем человеком

По оном страшилищном солнца от запад восхождения тогива хоче да са закличи покаяние врата на вси человеци, почто ни на единаго грешника покаянието Бог не че приема, ала возможно е за буде освен них, що са у вяра родили. И тако изволил лъжепророк Божий да покаже, како покаяния врата стоят на запад и толкова са сеги широк, почто от единаго затвора их до другаго сравнява са далекост четиридесят години пут. И от создане света никоги не са заключени, но всякоги пред грешници человеци отворени стоят. Ала тогива, коги са закличат, и вернии, и невернии ща наченат горко да плачат и да са грижат зарад спасение свое. Ала е напусто тогива покаянието на грешниците.

Попитан бил Мохамед: „Ами в тие дни, коги излезе солнцето от запад, тогива скоро ли хоче да буде скончание света?“ А он отговорил: „След петдесят години.“ Почто близо при край скончания света, тогива като ще са срещнат двоица старци, и хочут да са питат един другии: „Коги са роди ти?“, а он ще отговори: „Тогива са родих аз, когито солнцето от запад изхождаше.“ Ала оний человек, що ке отговори, он хоче да буде брадом побелял, та от това е возможно да познайш, како оний человек има петдесят години. И това после рече пророк, како Дабетуларъз освен первое дохождание свое и още два пути требва да са яви на свето пред скончание света.

Повест мохамеданская о возвращение корана паки на небо, отнудо же и сниде