Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Первое падение и погибел хоче да буде на град Мека от някой род, що хоче сам от свое място от Абисиния да изникне из землята като някоя трева и хоче да нападне на меканския страни и всия град оний хоче да отпроверже (вижте, молю ви, истинное откровение того лъжепророка Мохамеда како са не сравнява говорението му нигде; почто, коги измрут вси живущих на небето и на землята, измислил, како хоче да изникне някой род из Абисиния да опроверже градовете меканскии) и камението на меканская джамия хочут да ги положат един на другий и вси в морето (ами камо море, нели го изпи аджуч-маджуч) да ги хвърлят.

Тако хоче да упадне и Медини град. А Басра от глад хочут да измрут. А Термид от чума59 хоче да ги изтреби. А Мерде град и другии индийскии градове у вода ща ся потопят. А Самарканд и Бухара, персидските градове от рода Асферова, мучителством изтребится. Такожде и Греция от того рода сотрени будут. А Йония азитическая и оная от потопа хоче да погине. И тако хоче да са опроверже и да упадне всия свят и вси градове и страни. Ала Дамаск после четиридесят години хоче да стои, каквото имат они присловие, та говорят: „Еввел Шам, ахир Шам“60. И коги са поминат четиридесят години, тогива и Дамаск сас падение хоче да са опроверже. А Африканская страна, на нея гората тамошная хоче да падне и да я сокруши. А Гама сирийский град от могилианов, си ест от татаров, хоче да са опроверже. И другите градове восточнии от тресение земли хочут да упаднат. А страна Сейгун61 тамошная река Нихан хоче да возкипей и да ги потопи. А страна Мемедан от мраз и от студ хоче да изчезне. А Вавилон и Урфа, и другии много градове и страни от сам ели, сиреч от топлия вятър, хочут да са запалят сас огън и да изгорят и пепел да станат. А Мисир и Илкаир — Нил река хоче да изсохне и от жад да погинат. А Сирия и Европа, и Египет от франците хоче да са опустоши. Почто е на свето глава Дамаск, а Каир опашка. А най-после йерусалимский храм, що е галилурагман, без огън и без вода хоче да погине. Ето тогива вси муслимани хочут да измрут и да са свершат крайно. И това все за хиляда години и за повише едвам трябва да са изполни.

Ето, от Мохамеда досега броят лета 1217, а на оное время някои попитали Мохамеда кога хоче да буде скончание света, а он показал указателний и средний перст свои. И спроти това някой арапский шейх на имя Муми-един толкува тоя указателний перст да буде хиляда години, а средний перст пятстотин години. (Ами кои са тия другии хиляда години?) Ала они весма зарад това не определяват, но говорят, почто това коги хоче да буде, почто един Бог знай.

Но ми да поидем пак на Мохамедовии откровителнии лъжи: коги са изтребят вси муслимани, тогива ще остане землята токмо сас еднии невернии гявури и евреи населена. (Колико крати умряха и паки живи еста.) И тогива Бог хоче да повели на Исрафила ангела пак третий пут да найдут трубата и той час на тоя глас вси невернии бедне хочут да погинат. И коги измрут вси, тогива токмо четири ангели хочут да останут на свето живи, по имя: Джебраил, Микяил, Исрафил и Исраил. Тогива Исрафил ангел хоче да рече на Бога: „О, Боже! Никой не остана жив на свето освен аз един“, и Бог хоче тому да отговори: „Знайш ли ти мене, како есм аз Господ и повелител живота и смерти. Спроти това е потребно и ти да умреш и сам ти душу твою из себе си да извелечеш.“ Тогива Исрафил ще начене сам душу свою из себе да извлачи и толкова хоче да изкрещи, и от тоя неговий страшний глас, да биха били тогива живи человеците на землята, та вси биха за едно мигване око все измреле. Тогива Исрафил от тоя подвиг (захмет) хоче да рече: „О, Боже! Да бих знаял колко е тяжко и нужно било, кога са разлучава душа от тяло, та не бил хочел да извелку ни единаму человеку душата от тялото му.“ „Тако и он коги умре: тогива всия свят хоче да буде пуст — без человеци, без ангели, без животни — 40 годин.“ Тогива хоче сам Бог да рече: „Где сега онии, що ся фаляха и говоряха, како е свето нашей наследие. Где сега онии, що си подносяха глави свои и сас надутии (горди) перси ходяха и гордяха са. Где да види сеги ония безчеловечния мучители, що не хочаха да знаят мене за Бога, но повише другии человеци утесняваха и озлобляваха. Где да види сеги они, що са от мое единство отфърляха и мене дружини преполагаха.“ Ала тогива ни един не ке да са найде да отговори на Бога ответ. Затова тогива хоче Бог сам себе да рече: „Воистину аз все создал есм! Воистину аз цар и Бог вечний есм, що конец не имам никоги: ето аз един есм, що приведох вся от небитие в битие.“