Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Онова място, гдето е гроб Мохамедовий, направен е и положен отгоре камен като тюрбе гробищное. На всякая година турецкий султан проважда тамо по едно седжаде черное платом, що е сас златом ткано и сас маргаритом швено и изперщрено, и покриват оное турбе тамо сас него. И тако сас султанское произволение проважда тамо и индийския цар, и именския било от султана и на персийския шах, та и он пратил тамо новое седжаде и покрил меканския гроб. И като занесут тамо новое седжаде и покрият сас него гроба, а вехтото сокриват у джамийское сокровище. Затова сказуват, како има оная джамия безчетное и неоцененное сокровище и богатство.

Определено е на всякая година из всеа лиотманское царство четиринадесят хиляди хаджии да поидат на Меку на поклонение. Ако ли не е возможно толкова да са изполнят от самоволное собирание, султан должност има от свое сокровище да откупи сиромаси муслимани и да ги изполни толкова, каквото рекохме.

Имат обичай всуемудренници на три места да са собират, коги отхождат: на Цариград и на Елкаир, и на Дамаск. Почто от Цариград два путя има — еднии отхождат по морето и минуват от Елкаир, а другии отхождат през Анадолия по сухо. Ала на месеца Рамазана вси должност имат да са соберут на Дамаск и тамо Рамазана да держут и да го совершут и коги учинят Байрама, след третия ден пут уземат къмто Мека. Почто должност имат да поидат и да са найдут тамо преди Кубран — байрами три дни. Ала должност имат перво на Медини града да поидут, що го наричат Мединей муневерре (Медина Божиим сиянием озарена) и още го наричат Мединетул Неби (град пророческий), почтое тое град ест отечество Мохамедовое, а гроб его у Мека ест, тамо го почитат и целуват го.

Гробница неговая ест соградена от камене мраморнаго и са черное серджаде покрита ест, каквото рекохме. И две таблици мраморни има тамо на него — една таблица до главу его, а другая до нозе его. И тая таблица, що е до главу его, на тая написано е арапским словам: „Сей гроб ест мохамедовий.“ Ала никой от человек не е видял труп неговий. Ала мохамеданите сказуват и крепко утвердяват, и несумнено веруват, како стои и до нине цял и нетленен и като памук бял, сас колко ли благоволение почитат оное място той лъжевероятний народ и неговий и невидимий и незнайний труп. Но да скажем зарад това вкратце и добре да разумей обмана и лъжа нихная читател наш.

Някой перский цар пожелал да поиде на Мека и изменил свое царскии одежди, почто на царя лесно не е возможно да остави свое царское управление и да се отдалечи толкова от землю свою и да ходи да навежда светии места. Ала он все това оставил и поишел на Меку, и много многоценний дар обещал оному началнику шейху, и молил го да изволи и да му покаже пророческое тяло. Ала оний шейх, макар да бил толкова сребролюбив и хочеше да му учини волята, но или не имаше що да му покаже, или мнеше, како не е достоен человек грешний да види таковое блаженное тяло, и рече му: „О, приятелю, аз тебе да тя покажа това тяло пророческое, возможно е мене да учиня това. Ами како смееш да погледнеш на оное тяло сас такива грешнии очи, що е то сас Божия светлост озарено?“ А цар му отговори: „Дай, Боже, веднъж да са удостоя да го видя, и у той час сляп да буду.“ Ала видял ли, или не видял, или не имаше нищо да види, историк за това не сказува нищо.

Султан Баязид, като умрял отец его, Мохамед Вторий, позован бил от всия началнейший народ да возприемне царския престол. А он не хочеше да прииде, но рече: „Не могу сеги да поида за царство, почто имам намерение да поиду на Меку и на Медини на поклонение и надея са да видя святое тяло Мохамедовое и да го целуна, и да си отрия лицето от ония прах, що са ходили ноги неговии. Това е мене по-благополучно, а не да возляза на престол на това световное царство. И тако за девет месяци возприял время и царство свое оствали. Предал го да го управя Куркуд, син его, докле иде он на Меку и да са възвърне у Цариград. Тако и он видял ест или не имаше нищо от види, не има никакво показание, ни говорка нигде ни от кого.“