Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Мохамеданите баснословят, како хоче да има у рай и от животните три добитъци: камила и бурак, и котка. И они хочут тако да са насищават сас райските сладости равно каквото и муслиманите, и вечно на оное блаженство да пребудут, и смерт никак и они не има да видят. Камила тая, що Мохамед ходил сас нея, като още слугуваше на товарищина, и много я любеше. И бурак, що е то от другите добитъци отменное, що на него възседна Мохамед някоги, и ония дивний пут совершил (каквото на другое място рекохме зарад него), сказуват зарад тоя бурак, како бил тоя скот, що е возил Авраама някой время и като умрял Авраам, тогива Бог скрил тоя скот на едно място, где сам он един знаял, и держал го до Мохамедовое дохождание жив, и Мохамед възседнал на него. И котка хоче да буде в рай. Ала заради тая котка двояка история толкуват мохамеданите. Еднии сказуват, како хоче да буде оная котка, що е била тая много любезна Мохамеду, що са никоги не отлучала от него, почто Мохамед някоги, като учинял нощний намаз, сиреч на сон грядущий67, и той час оная котка приишло время да роди котенца. Ала са случи, та седяше котката на возкриле ризи (на харката му) его.68 И като начена оная котка да изпразня котенца из чрево свое, и толкова са забави, почто едвам до сутринная зара можно би ей да ги изпразни. И колко са долго трудяше оная котка, докле роди, тлокова Мохамед долго намаз совершаваше и не хочеше да хвърли котката от ризи своея, зам да са не повреде нящо. А другии сказуват, како е оная котка, що я произведе Ное у гемията из асланския нос, почто тая котка тогива много добро учини Ною и на все неговая фамилия, като изби мишките и избави ги от тая беда (каквото сказахме в главе оной).

Това мохамеданите що сонуват, сас райските сладости и обещават си ги сами себе, и крепко веруват, како тако хочут да будут на ония свят ведно сас ангелите, да пеят и да хвалят Бога в рай сас псалми и песни.

Сказуват, како тамо на оное блаженство верх ония муслимани собор хочут да будут тамо три началници, три пророка знаменосци (байрактари): Мойсей и Христос, и Мохамед, и другите муслимани вси равно хочут да приемнат райское наследие и без никое препятие райская сладост хочут да получат. Ала утвердяват, како не може никой да иде в рай перво докле са не очисти на Араф река, и тогива от Араф на рай. Ето е това, що е взето от мохамеданское теологиное фабулское сокровище по нашему предложению, ала макар и да не е много, но мним, како и доволно люботрудному читатулю нашему. Каквото някой рече: „От аслан нокти“, тако и ми да речем: От дракона яд, лесно всякому возможно е да познай и да разумей.

Повест мохамеданская о мощах мохамедових

Мохамед умрял бил на Медини града, тамо и погребен бил по муслиманскому обичаю, но после (белким) пренесли мощи его на Меку и тамо устроили ему гроб. Затова должност имат мохамеданите да посещават и тамо равно, каквото и мека (това после хочем да скажем) (гроб его на Меку ест нине, а защо пише и на Медини, не знам), но зарад мощите Мохамедовии, за все тяло его и зарад зуб и одежда, и знамя, и райско езерно пшеничное, за всите тука хочем известно и пространно да речем како они веруют.

Мохамеданите вси това баснословят, що много сме крати чуяле от них, кои муслимани ходили и посетили гроба Мохамедова, они сас сокрушено сердце сказуват и лъжат, како да са видели труп его и целовали го, и утвержават, како е цял и нетленен (негнил) и бял като памук, и благовонен като крин69, и положен лежи у ковчег мраморен, сас драгими коврами (седжаде), сас многоцветни бисери и маргарити украшении покрит, почто да би рекъл някой, що са нахжда болярство у Индия (Хинд), у Персия (Казилбаш), и у все турецкое царство. От толкова години може бити да са буде собрало у Мека и у Медини десятий дял тамо от все ония царства богатството нихное, може да не би погрешил никак тоя человек. И спроти тая причина славна е тая реч у турците, що е рекъл някой кримский татарин, що е ходил он тамо на Мека. Почто и татарите имат обичай да ходят тамо на поклонение. А като са върнал оттамо и приишел в дом свой, попитали го своему сродници що е видял на ония светлия и блаженния места. И сказуват, како е тако отговорил: „Мал коп, алган джьок“, тоест видял болярство премного, ала не има никой да го узема, а друго е нищо не видял.

Сас таковая прилика чухме от внутрешнии дворнии султанскии служителие и от другие нихнии книжовнии муслимани, що сказуваха сас голямо благоволение и сас обичайнии молитви зарад Мохамедова зуб, що го ударили някоги неприятелие на баталия и избили го. И того зуба муслиманите держат го у царская хазна и до днес и говорят зарад него, како е бял като маргарит, но еднаков ест и на ширина, и на долгота подобен като на другии людей зубите. Ала лесно може да буде и во усумнение оний зуб человеческий ли ест, а не како е Мохамедов, ала у них никой са заради това не усумнява.