Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Ами колико ли умират от них от жад и от ония лютий пек и от другии много различния болести и недуги бедно погинват на пут. Ала тая смерт имат я они и мнят, како е оний муслиманин равен сас мучениците. И сас таковий труд и сас таковая беда приходят на ония кладенец, що течет изобилно и що е далеко от мека на три дни, що го зовут Абиземзем, и зарад той източник баснословят: като разплодил Аврам Сара и она поишла у тая пустиня и вода не имало тамо да напои сина своего Исмаил, и хвърлила го и оставила го тамо сам, зарад да не види гибел его. И он тамо толкал сас ноги свои и произвел тая вода. И тамо от тая вода благоговейно пият вси и прохлаждают ся, и три дни седят тамо, и оттамо проваждат емиргаджа вест (хабер) до меканския шейх и подава му известие, како идат хаджии вси здравии и неповредени и приишле са на земзем вода. И ония шейх, колико гостей будут, толина курвей приготвя, должност има сас цена да ти наемне, почто сас них онии хаджии должност имат на все нощ оная пред байрама да са смесят сас ония курви на горе Араф, за да возмогнут да отблагодарят на Адама и на Ева и сас своя похот и вожделения да принесут като благоприятное приношение, сиреч като курбани, толкови фараши, сиреч слуги, да оставят тамо от семето свое. Зарад да очистят тамо домовете и гостиниците нихнии и да слугуват на хаджиите, що и имат обичай за уземат они от всякого хаджия всякий слуга, що му е слугувал тамо у онии дни, докле й седял тамо, по една жълтица. И като седят три дни, на утре са подемат и востанват от ония кладенец и хватят пут къмто Мека и в четвертия ден постигват град Мека (той град доволно широк ест, ала не има наоколо ограда и броят го, како има у него колко до тридесят хиляди жители.) И оги поидут хаджиите тамо, всякий хаджия отходи, що му е наготвено и показанная тому гостяница, сиреч одая, и тамо токмо два дни седят и поудъхнат си. А на третия ден вси мусафири, тако ги називают, докле не са поишле да са поклонят на меканская джамия и на горе Араф, собират ся по пладне на джамията и тамо перво пред судия показуват марториннии свое писма, що го они гуждевет зовут, и обявляют, како или сас себе си свои жени привели, или другии тамо наемнали (почто тамо не е возможно никому хаджию да буде вдовец, без жена, що хоче на другая нощ да са смеси сас нея; ако ли не има жена сас него тамо да са смеси сас нея на оная нощ, не е лепо тому да влезе у святий храм Мохамедовий повише са смертний грях вменява у них), и от них що са заченат и родят деца, узема ги шейх и отхраня ги, и облача ги, и гледа ги от джамийския доход, докле приидут на возраст. И от них някои дава да са научават книжное учение, а другии на другое някой мастерство. Ала по-много биват фараши, сиреч слуги, на хаджиите, тамо докле седят, и зовут ги на име нефес огулари, сиреч синове духа, почто са родени по любов и по вожделение Адама и Еви. (Боже благий, дали си ти тако создал человека за напусто на свето!) И тако, коги изпита судия вси, повелеят им вси хаджии да си соблякут одежди свои все и да останат голи весма, токмо срамнии удове свои да покрият сас бялое платно да са обверзат и тогива тако гол всякий да влезе у джамията. И като хочет менци и всякий на верх глави ги похвърля. Каменци ония наричат алхумар. Това като учинят, сказуват, како са уподобяват на Аврама, каквото сас камъние разподил он дяволите, тако ги они разгонват, после огледват четирите рогове на джамията и ония камен, що сказуват, како са на него изображени ногите Мохамедовии, и целуват тамо. После приходят до гарема, що е като олтар. Ала е запрещено да влязат внутре, но има желязная рашетка и през нея принесен (зарад того сказахме на другом месте). После учинят обичния молитви, сиреч кланят ся, и коги свершат кланяние, тогива пак облачат одежди свое и отходят у гостиници свои.

На втория ден, сиреч преди малия байрам три дни, собират са вси хаджии на едно място и тогива уземат сас себе ония наемния жени и сас голямое торжество и сас толкова пушки и топове хвърление возлязват вси пешие на оная Араф гора и всякий хаджия носи сас себе си по един овен за курбан да го заколи. И тамо на оная гора три дни и три нощи седят и сас непрестанное плотское сладострастие проминуват и смесят са сас жени свои кой има сас себе, а кой не има своя жена, а он смеся сас оная наемная жена. И тамо има близо река и у нея учинят гусл и абдест, по примеру каквото хочут да са очистят на оная огненная река. Веруют, како са очистят и освобождават са от вси простителния и смертния грехове. Затова са пазят да не са случи някако занапред да согрешат.