Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

И тако като са очистят в ония поток все мресоти и беззакония свое, тогива возлязат на верх гори Араф и перво тамо заколят овните свои и оставят ги тамо зарад сиромасите арапи да ги уземат и да си разделят месото им. Заради тие овни веруват, како на судния ден хочут да будут камили и на них хочут да възседнат и да преминут огненная река по моста Сират и да поидут у рай (о чем гледай в главе о Арафе). После, коги возлязат на верх гори, перво тамо два поклона учинят на памят или за услугвание любов на Адама и на Ева. Почто (мохамедан мнение) они, като ги изпъди Бог из рая, перво на оная гора видели един другий и по естеству плотское смесили себе и причестници били на общее утехи, и сообщили себе взаимно общим изволением от двое страни благая, що отнапреди това не знаяли, сиреч Ева подала на мужу своего цвят девство свое (що са то перво празнува у мохамеданите на рай това да имат), а от Адам отдал Еви чадородие плодоносие зарад умножение рода человеческаго орудие и канони сообщили, що без них не бива ни грешник, ни праведник на тоя свят (по нихное мнение и на ония свят). Това все коги учинят на преотца Адама и Еви воздание, тогива учинят обичния молитви и по них после обемат ся взаимно един другий и целуват ся братя бивают сас хаджилику, и марторисват ся пред Бога един другии да го вардят и да го почитат, и оттогива наченат да са назовават сас новое назование хаджи, сиреч, како са совершили това странствование, и сас това именование бива и до смерт свою. Ако са е назовал някой муслиманин, докле не е поишел на Меку, Мустафа, а коги поиде тамо и прииде, тогива го именуват гаджи Мустафа или приложават му алтикула ел гаджи Мустафа. Тако и на другии говорят.

Има и другое сказание защо е оная гора Араф у мохамеданите толкова славна и за свята я имат, да скажем читателю нашему. По мохамеданскому баснословию, като са созидал мекинския храм, сиреч меканская джамия (каквото и отнапред рекохме), всите световная гори отдали и пратили на десят каменя един камен от себе си, а тая гора не е знайно от каковое случение удержана била и не подала от десятину камение свое на време благопотребное и не предпочела тая вещ. А като са свершила тая мекинская джамия и камение вече не били потребни, тая гора после са разбудили и наченала горко да оплаква свое нещастие (злочестие). Като я видял Авраам, че плаче, аджидися я и повеле ей да не плаче и да не скорби. И показа ей място, да поиде тамо, гдето е сега. Почто отнапреде много на далечно място била, у някоя индийская страна, и десятину свою тамо да положит. Още това прорекъл Авраам, како всякиму муслиманину хаджию, кой прииде у Меку на поклонение, ако не возлезе на тая гора да са помоли и ако са облени, тому муслиманину хаджилику не е полезен, нито е сработно поклонение и моление неговое, ако не учини вся това на тоя гора, каквото и рекохме.

И като совершат хаджиите все тая церемония, вси заедно возвращават паки сас един табор до дамаска града, а от Дамаск позволено ест е всякиму хаджию да поиде в своя си. Ето това е муслиманское кябе и хаджилик, що го веруват, како е тоя хаджилик ключ на райское царство. А онаго шейха и шерифа, що е первоначалник на мохамеданское пророчество и на престол его наместник, мнят его мохамедане толико власт да има голямая, каквото мнят и католиките папа римскаго. И ето това у мохамеданите перво е и почтеннейшии място.

Второе място имат след кябето почестно и свято Мединей муверре, светлая и божием сиянием озаренная Медина (ала заради нея по-изперевн сказахме).

Третое място за поклонение достойное имат Кудсшериф, сиреч святая святих град святий Йерусалим. Някой муслиманин, макар и да не посети гарем шериф (тако нарицают храм йерусалимский), може пак да са нарича гаджи, ала хоче да буде совершен, должен ест непременно да посети и того храма, почто може и друго да са наречи — ел гаджи билакудс, тоест хаджи без святаго Йерусалима. Почто у йерусалимския храм кой пойде, обичай имат благоговейно да го посетят. Ала не знаят историята, що пише заради римските императори и заради вавилонския цар колико ли крати тоя град и тоя Соломонов храм бил разсипан и не останало било на него камен на камен. А они мнят, како е той храм, що го е Соломон цар еврейский создал. Почто и той храм приличен на меканския храм, свод има отворен. Воистину изрядна работа, како е след великаго царя Константина сас многое иждивение от великаго царя Юстиниана обновлен и разширен. И внутре друго нищо не има, токмо камени, що баснословят мохамеданите зарад него, како виси на яра и без никоя подпора на воздух стои. Сказуват мохамеданите, како е оний камен той, що хочеше Мохамед сас него да возлезе на небето, тогива и камен той наченал след Мохамеда да поиде. Но Гавриил Архангел рекъл на Мохамеда, како е повелял бог тому до токмо того самаго да вознесе на небето, а не и камен. Тогива рекъл Мохамед на каменя: „Дур я мубарек“, сиреч блаженне. По това и веруват, како той камен и досега стои на то място и кой муслиманин поиде тамо на посещение храма, минува и проходи под него.