Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Ала зарад да са покаже добрейшии и чистейшии, како хоче тая заповед да престане, хочу како сами евреи да марторисват това, що говоря аз, сас равинское показание, каквото са согласуват вси, почто по пришествие Месиевое тая заповед хоче да престане. Приемат тоя разумение от псалом 145, що дума: „господ решит окованния, разрешава связания.“16 Отговарят: не има другое по-голямо ея спона от това женское месечие, що ги хваща. Почто жена види кров и Бог святий и благословений запретил я от мужа ея у тия дни да са не смеся сас нея, докле са очисти от тая кров месечная. Ала коги прииде Месия, тогива Бог хоче да подаде свобождение. Ала понеже прийде месия, не е вече должност на християните това завещание, почто са повеле святое крещение, що е доволно да очисти всякии скверни и всякую нечистоту.

Тая скопост още, що я полагат на работа, таковое едно завещание показува чисто, како не е заповед Божия това, но мечтателное измишление ест равинское, почто, каквото имат толкова дисидемония и на това женское умовение, и каквото им повеляват, не е возможно да го поверуваме, како да буде и то повеление Божие, що им Бог безмерная мудрост.

Повеляват равините, како тая баня, що хочут да са мият жените, тако да буде учинена: водата на оная баня сас рука да не буде принесета, ами да приходи от само себе или от дожд да са налей у шерна или у кладенец, ала да буде висок тоя кладенец или тая щерна три лакти, ало да буде по-мало, не е служителен. И кой евреин не има баня у свой дом, подобно е оная жена да поиде да са умий на море или на реку, или у някой кладенец. Ала потребно ест да потопи себе все тяло свое и сас скопост на то време, коги са потопи у водата, потребно е да има и на перст свою един перстен. И подобно ест и вторий раз да са накваси у водата. Коги не учини тако, не е очищена от това умовение. Ето на това стои все грижование и попечение еврейское. Толкова опасно держат и пазят внешния вещи — не имат попечение никак зарад душевния ползи. Хочел Бог да положи още таковое повеление на евреите, зарад да ги отдалечи от много дисидемонии, що били навикнали на то време идолопоклонническии язици да учинят сас женските месечнии. Това са производи от левитских книг, у главе 18, що запрещава Бог на евреите между другите нечестни язици да не приближават до жена месечная, тако говори: „И к жене отлученой в нечистоте ея да не внидеши открити стидение ея. Во всях бос их оскверниша ся язици, их же аз от жену пред лицем вашим.“17

И на пророк Варуха у главе 5 дума. Сказува ония чин, що го учиняли лживии евреи виловии, и говори: „Жертвах их нечисте и кровотоки жени прикасают се.“18 Затова, понеже преста оное идолослужение и дисидемония, що держаше причина на една таковая заповед, и спроти това преста и тая заповед.

О разлучение и отпущение женам еврейским

Ако са случи някое любопрение помежду мужм и женам еврейским, равините ги поучават, како е возможно всякому еврею да отпусти жену свою и да й подаде отпущение и да са отлучи от него.

Но това отлучение наишле равините толкова дисидемония, що нужно могут да са изброят. Определяват они и говорят, како са учинили това тако, зарад да буде неудобно на евреите това разлучение и зарад да не буде толкова лесно да го вручат. Това ест ложно, почто не са положили неудобност на тая причина разлучителная, но токмо на скопост, що има да са напише отпущение… Лесност ест тая причина разлучителная, почто са удисидемонили много, како да изпишат това отпущение, почто са обръща на много полза нихная.

Равините повеляват то отпущенное писмо да са на мемврана, а не на хартия и сас слова еврейския, и мемвраната да буде четвероугленная и от дванадесят стихове, да не превозходи на више, ни малейший, понеже тая са книга нарича на еврейский язик гет и писанието, що е учинено това слово, на изчисление верное писание да буде да учиня двадесят начертание. И още повеляват, како едно слово или една реч да не будут прилеплени едно сас другое. И да не има нячто на мемвраната укапнало от мастило или писмото нячто заличено. И по това още подобно е да напишат едно от това отпущение. Часто раза, докле буде едно свершено, должност имат да са напишат много. Сас тая скопост много утолстяват равините кесиите свои сас това ревностное определение, като да пазят свое речение и положение.