Капан за мишки

Веднъж у Куркини дошъл един приятен млад мъж — Юрий Забелин, който работел като оперативен пълномощник по престъпления, извършени от непълнолетни, и разказал на семейството, че буквално измъкнал Таня Куркина от чужденец, който вече й бил платил. С други думи, Танечка се занимавала с валутна проституция. Ето ги парите, иззети от момичето — петдесет германски марки. По онова време Таня криво-ляво била завършила училище и била получила диплома, която струвала на баща й още една гарсониера за сина на директорката на училището. И дума не можело да става за институт, както и за работа. На която и да е работа умствената недостатъчност на Таня моментално щяла да стане очевидна, а Владимир Семьонович не искал това да се разчува. Смятал болестта на дъщеря си за позор, както в онези времена се смятало за позор всяко психическо отклонение. Таня навършила осемнайсет и макар че тогава в нашата страна не се търсела наказателна отговорност за проституция, за нея можело да се налагат наказания по административен ред. Например да я вкарат в ареста за трийсет денонощия и да я пратят да мете улиците. Същевременно да съобщят в работата на баща й. Дъщерята на отговорен служител на Московския градски съвет, партиен член, член на бюрото на Районния комитет — проститутка, и то валутна. Не, това категорично било недопустимо. И Юра Забелин прекрасно разбирал всичко. Той не искал да съсипва кариерата на Владимир Семьонович, така че не оформил протокол, не пратил писмо до Московския съвет, а просто дошъл при родителите и по човешки ги предупредил, че трябва по-внимателно да следят дъщеря си. Той повече нямало да може да помага на Таня и да я прикрива. Оказало се, че Юра отдавна знаел за „подвизите“ на Таня, многократно я бил залавял да се занимава с проституция, защото отговарял за непълнолетните, но винаги се отнасял с разбиране към високата длъжност на Таниния баща и потулвал нещата. Само че сега Таня вече навършила осемнайсет и с нея щели да се занимават съвсем други служители на милицията. Този път момичето имало късмет, че Юра участвал в общоградския рейд за профилактика на младежката престъпност и че я хванал именно той, но за в бъдеще не можело да се разчита на подобни щастливи случайности. Тъй че, драги родители, бъдете така любезни да вземете мерки Таня да се държи, както се казва, „в рамките“.

Естествено последвал ужасен скандал, Владимир Семьонович крещял на Таня и ужасно ругаел. Таня плачела и го уверявала, че нищо такова не е имало, никакъв чужденец, никакви пари. Баща й тикал под носа й петдесетмарковата банкнота. Таня пък твърдяла, че я вижда за пръв път. Но кой ще й повярва! Родителите знаели, че момичето не само е със „слаби ангели“, но и че много ловко лъже.

След няколко седмици Забелин дошъл отново — угрижен и разстроен. Едрата и добре облечена (нали татко й имал възможности) Таня продължавала да лудува из „Интурист“ и отново я хванали. Този път служителите на милицията проявили принципност и само чудо спасило Таня: макар и не твърде умна, тя се сетила да спомене името на Забелин — че нали, обадете му се, той ме познава. Обадили му се. Юра веднага дотичал, дълго уговарял заловилите Таня оперативни работници, занесъл им три бутилки хубав коняк и освободил момичето, след като предварително се убедил, че протоколът е унищожен. Разбира се, пак избухнал скандал и отново Таня отричала всичко, и отново не й повярвали.

Благодарността на Владимир Семьонович и Анна Андреевна не знаела граници. По-точно, граници имало, те се разширили до едностаен апартамент, който Московският съвет отпуснал за Градското управление на вътрешните работи целево: за чакащия подобряване на жилищните условия Юрий Забелин. Куркин решил и въпроса със списъка, в който Забелин дори не бил включен. А Таня на бърза ръка изпратили при далечни роднини на село, по-далеч от Москва. След няколко години тя започнала да пие, на около трийсет окончателно се пропила, размотавала се с някакви вечно пияни мъже, един от които при кавга съсякъл Таня с брадва.

Тя била единствената им дъщеря, не дарила родителите си с внуци и на стари години съпрузите Куркини останали съвсем сами. Пенсиите и на двамата били малки като за наше време, Владимир Семьонович бил тежко болен и те се преместили на вилата, за да дават под наем градския апартамент и с тези пари да живеят що-годе достойно.

Такава една история…

— А защо това ви интересува? — попита Анна Андреевна. — Какъв смисъл има да се разравя миналото…

— Работата е там, че Юрий Петрович Забелин беше убит и следствието възстановява живота му, за да разбере дали е имал врагове — отговорих аз мъгляво.