Книга на душите

Декорсо нареди на хората си да отключат вратата и тримата влетяха в склада и незабавно се разделиха.

Почти замръзнаха от гледката пред тях.

Цялата редица роботи сякаш танцуваше конга. Механични ръце обръщаха страници. Ослепителна светлина осветяваше хартията. На компютърните дисплеи се появяваха дигитализирани текстове.

Декорсо забеляза нещо. Стори му се, че вижда черна стомана зад сканиращата кутия на един от роботите в средата.

-      Оръжие! - изкрещя той през оглушителния вой на сирената и вдигна собствения си пистолет.

Уил беше в позиция зад робота. Дръпна спусъка два пъти и куршумите се забиха в гърдите на Декорсо. Мъжът примигна, рухна на колене и заби лице в пода. Другите двама наблюдатели бяха много добри, вероятно бивши служители от специалните служби и през следващите няколко секунди Уил усети колко са хладнокръвни под обстрел.

Никой от двамата не се разсея от факта, че водачът им е свален. Онзи отляво на Уил се метна зад една метална количка и откри огън по всички роботи в средата. Ясно беше, че не знаеше къде точно се намира Уил. Разлетяха се късчета хартия и пръснато стъкло, но механичните ръце продължаваха да търсят страници за обръщане.

Уил се съсредоточи върху мъжа от дясната му страна, който беше по-открит, приклекнал, търсещ мишена. Прицели се и стреля три пъти. Наблюдателят изпъшка и падна, под якето му започна да се образува локва кръв.

Изстрелите на Уил и пламъкът от дулото послужиха като ориентир и третият стреля в робота му. Уил се метна зад машината и усети изгаряща болка от вътрешната страна на лявото си бедро, сякаш някой го дамгосваше с нажежено желязо. Крачолът му бързо се пропи с кръв. В момента нямаше възможност да се занимава с раната. Ако беше улучена бедрената артерия, с него бе свършено. Скоро щеше да разбере. Нещата щяха да станат сиви, после щеше да дойде ред на пълния мрак.

Роботите бяха наредени толкова близко един до друг, че почти образуваха плътна стена. Уил запълзя наляво, докато не се озова зад най-отдалечения. Вече не знаеше къде е заел позиция последният наблюдател. Кракът му кървеше силно, но всичките му сетива работеха. Ако куршумът беше засегнал артерията, вече щеше да умира.

И тогава последният наблюдател направи грешката да се подчини на заповед.

Фрейзър крещеше като луд в слушалката му.

-      Какво е положението? Докладвайте, мътните ви взели! Веднага!

-      Двама улучени! - извика в отговор наблюдателят. - Под обстрел! В предната част!

Уил прехвърли тежестта си върху здравия крак и се подаде над сканиращата кутия на робота като кукла на пружина. Прицели се в посоката на гласа и изстреля шест куршума в металната количка. Последният наблюдател се опита да се изправи, но падна назад. От корема му течеше кръв.

Уил бързо свали колана си, уви го около бедрото и го стегна толкова силно, колкото можеше да издържи. Кракът едва понасяше тежестта му. Втурна се като луд покрай кървящите мъже, изкуцука през лобито и излезе в безлунната нощ.

В далечината се чуваха сирени на пожарни, които приближаваха.

Нямаше представа още колко наблюдатели има, но знаеше, че би трябвало да покриват другите изходи още известно време.

Колата му беше само на няколко метра от него.

Щеше да успее.

37

Кръвта се процеждаше през панталона му върху седалката. Заливаха го пристъпи на главозамайване, последвани от такава вълна гадене, че се принуди да отбие и да спре. Наведе се през отворената врата и повърна на пътя.

Трябваше час по-скоро да се справи с раната. Умът му трябваше да е ясен. В противен случай беше изгубен.

Фрейзър коленичи до тялото на Декорсо и провери пулса на шията му, макар да знаеше, че такъв няма да има. Две на нула за Пайпър срещу Декорсо, помисли си той. Два пъти застрелян от един и същи тип, втория път - фатално. Познай кой е по-добрият?

Трябваше лично да пипне Пайпър.

Другите двама бяха живи, но едва-едва. Нареди на своя екип да повика линейка. Нищо друго не можеха да направят за тях. Знаеше, че единият от ранените ще умре. Знаеше датите на смъртта на всичките си хора - абсолютно задължително изискване за всяка операция, колкото се касаеше до него.

Не знаеше собствената си дата.

Можеше да наруши правилата и да я научи, но винаги бе следвал устава. Пък и дълбоко в себе си бе сигурен, че е ОХ.

Сирените на пожарните вече бяха съвсем близко. На излизане забеляза кървава следа през лобито. Добре, помисли си Фрейзър. Надявам се да те боли.

Подкара с двамата си здрави подчинени преди пристигането на пожарните. Пайпър можеше да е навсякъде.

На един светофар Уил нагласи турникета и продължи да кара. Намираше се на Върнън Авеню и се движеше на изток, като се оглеждаше за отворени магазини. Трябваше му аптека. Трябваше му нов чифт панталони. Трябваше му компютър. Трябваше да намери Дейн. Трябваше да се освободи от колата. Трябваше да говори с Нанси. Трябваха му още патрони - в пълнителя бяха останали само седем. Трябваха му много неща за съвсем малко време.