Книга на душите

Фрейзър се отпусна уморено в един стол срещу тях.

-      Трябва да ми дадете книгата за хиляда петстотин двайсет и седма, както и всички материали, които сте намерили в Кантуел Хол. До последния.

-      Защо не ни оставите на мира? - запротестира Кениън. - Ние сме просто двама старци, а той е ранен. Нужна му е медицинска помощ.

-      Не съм изненадан, че и ти си замесен, Кениън. Непрекъснато се въртеше около Хенри. - Фрейзър посочи Уил с пистолета си. - Този уби двама от хората ми - произнесе с равен глас. - Да не мислиш, че ще го водя на доктор? С кого си мислиш, че говориш? Да не смяташ, че ще обърна и другата си буза?

-      И по-велики от теб са го правили.

Фрейзър се разсмя.

-      Спести си думите, Алф. Винаги си бил от слабаците. Поне на Хенри му стискаше. - Насочи вниманието си обратно към Спенс и Уил. - Дайте ми книгата и ми кажете какво сте открили в Англия. Така или иначе ще науча.

-      Не му давай нищо, Хенри - възмутено се обади Кениън.

Фрейзър повдигна вежда и един от хората му зашлеви Кениън с опакото на дланта си. Старецът рухна на колене.

-      Остави го на мира! - извика Уил.

-      Или какво? - озъби му се Фрейзър. - Какво ще направиш, ще ме опръскаш с кръв ли?

-      Майната ти.

Фрейзър се извърна и заговори на Спенс.

-      Знаеш какви усилия се полагат за запазването на Библиотеката в тайна през всички тези години, Хенри. Да не мислиш, че ще се спрем пред каквото и да било, за да научим всичко за липсващата книга? Това е по-важно от всеки от нас. Ние сме само незначителни пешки. Още ли не си го проумял?

-      Нищо няма да ти кажа - твърдо заяви Спенс.

Фрейзър поклати глава и насочи пистолета си към Кениън, който все още бе коленичил на пода от болка и шок, а може би в молитва. Стреля веднъж в коляното му.

Кръвта пръсна във въздуха и човекът изкрещя от болка. Уил се опита да стане, но по-близкият до него наблюдател го бутна обратно. Уил размаха ръце, но онзи го укроти с рязък, жесток ритник в бедрото, точно над раната. Уил зави от болка.

-      Алф! - изкрещя Спенс.

-      Сложи му турникет - нареди Фрейзър на другия си подчинен. - Не искам да му изтече кръвта.

Младият мъж се огледа и забърза към Спенс да свали вратовръзката му. После се втурна към Кениън и започна да я стяга точно над коляното.

-      А сега ме чуй добре, Хенри - рече Фрейзър. - Ако не ми дадеш каквото искам, ще сваля онзи турникет и след минута с него ще е свършено. Ти решаваш.

Спенс бе станал пурпурен от ярост и с мъка си поемаше дъх.

-      Копеле такова! - изхриптя.

И насочи скутера си право към Фрейзър.

Не ставаше за таран - триколесна червена машина, развиваща максимална скорост десетина километра в час. Фрейзър сигурно можеше просто да вдигне краката си, за да избегне сблъсъка, но бе уморен и не бе подготвен за подобна реакция. Затова изстреля два куршума в лицето на Спенс - един в устата и един в лявото му око.

Скутерът се блъсна по инерция в пищялите на Фрейзър и тялото на Спенс падна тежко върху килима. Фрейзър подскочи от болка, изруга и в гнева си стреля още два пъти в безжизненото му тяло.

Кениън започна да вие, а Уил прехапа устни от гняв. Огледа се за нещо, което можеше да използва като оръжие.

Фрейзър стоеше над него с насочен към главата му пистолет.

-      Алф, кажи ми къде са материалите, или ще застрелям и Пайпър.

-      Няма да умра днес - изсъска Уил.

-      Не мога да го отрека - изръмжа Фрейзър. - Но ще ти дам следващото най-хубаво. - И насочи пистолета към слабините му.

-      Нищо не му казвай! - извика Уил на Кениън.

-      Стига глупости - контрира Фрейзър.

Уил видя нещо. Фрейзър се изнерви от внезапната му усмивка.

-      Няма да умра днес - повтори Уил.

-      Това вече го чух.

-      Ти ще умреш.

Фрейзър отвори уста да му се изсмее, когато главата му се пръсна в червена и сива пяна.

Преди тялото му да падне на пода, Нанси беше изстреляла още един куршум, пропускайки на косъм наблюдателя до Кениън. Стреляше през пръснатите плъзгащи се врати заедно с Джон Мюлер и Сю Санчес, в опит да надделеят в хаоса вътре.

Уил се претърколи от дивана и сграбчи краката на най-близкия наблюдател. Докато се мъчеше да се освободи, онзи изстреля автоматичен откос, който премина през корема на Мюлер като опашката на комета. Мюлер залитна назад, но успя да изстреля пет-шест куршума преди да падне в басейна. Наблюдателят рухна върху Уил с рана в белия дроб.

Колегата му се обърна да помогне на партньора си и когато го видя да лежи, насочи автоматичния си пистолет към Уил, готов да натисне спусъка.

Сю и Нанси стреляха едновременно.

Тялото на наблюдателя счупи масата за кафе и не помръдна.

Нанси изтича при Уил, докато Санчес проверяваше дали всичко е под контрол, изритваше оръжия настрани и побутваше с крак всеки лежащ.

-      Уил! Добре ли си? - извика Нанси.

-      Господи, Нанси. Ти дойде!

Санчес я викаше. Трябваше ѝ помощ да извадят Мюлер от окървавената вода. Двете жени го измъкнаха с мъка на сушата, но беше твърде късно.

Санчес извади мобилния си телефон и набра 911. Изкрещя, че е от ФБР, и нареди да пратят всички линейки, с които разполагат.