Книга на душите

Наиду премълча.

Часовникът бавно отброяваше времето и в средата на 2026 г. астероидът пое към Слънцето. Земята бавно пълзеше към точката на пресичане на двете орбити.

Октомври 2026 г.

Ноември 2026 г.

Декември 2026 г.

Януари 2027 г.

Червената и зелената точка се приближаваха.

Февруари 2027 г.

Симулацията спря на 9 февруари.

На екрана се появи прозорец:

      Вероятност от сблъсък - 100%

      ****Торино 10****Торино 10****

Гершън ахна.

-      Размерите на астероида. Променят ли се след сблъсъка с 4581?

Наиду прелисти таблицата, щракна една клетка и посочи.

-      Все още е огромен, слага край на играта. - Наиду излезе от системата и стана. - Всичко това е хипотеза, но си помислих, че няма да е зле да я видиш. Не става дума за някаква голяма вероятност.

Гершън погледна през прозореца. Беше бурен есенен ден и резките пориви на вятъра откъсваха последните листа от клоните. Прииска му се да усети вятъра в лицето си и да походи из шумата на поляната.

Меко постави длан на рамото на докторанта си и каза:

-      Сигурен съм, че си прав, Гови. Виж, ще изляза да се поразходя малко.

41

Две седмици по-късно

Каракас, Венецуела

Земетресението удари в 11,05 ч. Епицентърът на труса от степен 7,8 се намираше на двадесет километра източно от Каракас по пролома Ел Пилар. В момента на катастрофата денят бе слънчев и ветровит, с мъгливо синьо небе и бързо прелитащи перести облаци. Четиридесет секунди по-късно слънцето бе закрито от стълбовете прах, издигащи се там, където допреди малко имаше жилищни блокове, многоетажни офиси, общински и правителствени сгради, училища. След това прекъснатите тръби на газопровода дадоха начало на пожари, които се раздухаха от вятъра и погълнаха историческия квартал Алтамира и централния парков комплекс.

Осемдесет процента от двеста и двадесетте хиляди жертви загинаха през секундите на първия трус - мъже, жени и деца бяха безмилостно смазани от стомана, стъкло и бетон. Повечето от озовалите се под развалините щяха да станат жертва на бавно обезводняване. Други щяха да бъдат убити от сериозните вторични трусове и пожарите, които бушуваха из града през следващите седемдесет и два часа.

От пристигащите телеметрични сигнали Глобалната сеизмографска мрежа светна като коледна елха. В Центъра за геоложки проучвания към Сеизмологичната лаборатория в Албъкърки земетресението в Каракас моментално бе класифицирано като „тежко сеизмично събитие“ и според протокола бяха подадени сигнали на Вътрешна сигурност, Пентагона, Държавния департамент и Белия дом.

Дълбоко във вътрешния пръстен С на Пентагона секретарят на флота получи новината от младши адютант на заместник-секретаря на отбраната. Лестър го изслуша, изсумтя утвърдително и затвори. Цели две години се беше посветил на подготовка за този ден, а нещата не се развиваха по начина, по който бяха замислени.

Планът предвиждаше в момента на „Събитието Каракас“ Лестър да се спусне в един от командните бункери в подземията на Пентагона и да нареди на южното командване да вдигне под тревога Четвърти флот. Флотът щеше да се разположи северно от Аруба и да започне мнимо учение с Кралския флот на Великобритания. След това щеше да им бъде наредено да защитават Венецуела като авангард на операция „Помагаща ръка“. Ключови лидери на венецуелската опозиция и дисиденти от армията щяха да бъдат съсредоточени със семействата си във Валенсия, по-далеч от опасностите. После трябваше да бъдат превозени с хеликоптери до столицата и под закрилата на части на морската пехота правителството щеше да бъде сменено с проамериканско в рамките на двадесет и четири часа.

Нищо от това не се случи.

Уил Пайпър с голи ръце бе пратил операция „Помагаща ръка“ по дяволите.

След като „Вашингтон Пост“ пусна сензационната статия, вицепрезидентът спешно свика среща на специалната група и отмени „Помагаща ръка“ - никакви корекции, никакви модификации, просто край. Никой не възрази. Всеки с малко сиво вещество в главата си можеше да събере две и две и да направи връзка между Зона 51 и военната операция, която щеше да изглежда като предварително планирана да съвпадне с катастрофата.

Хуманитарните помощи щяха да бъдат доставяни по въздуха и навременната реакция на Съединените щати щеше да бъде приета с благодарност от разтърсения до мозъка на костите си венецуелски президент, който се закле да възстанови Каракас и да продължи да води страната по пътя към социализма.

Две години работа отидоха на вятъра.

Лестър въздъхна, погледна графика си за деня и каза на секретаря си, че излиза. Следобедът му беше свободен и той реши да посети клуба си и да поиграе скуош.

ЕПИЛОГ

Шест месеца по-късно

Остров Уайт

Беше искрящ свеж есенен следобед, слънцето бе невъзможно жълто, а прясно окосената трева - невъзможно зелена. Оттатък поляните чайките се носеха над Солента и си разменяха тревожни крясъци.