Книга на душите

За да бъде съвсем консервативен и коректен, Гершън поръча на най-добрия си докторант Говинд Наиду да проучи по-подробно астероида и да осъвремени параметрите на орбитата му. Проектът на НАСА бе приоритетен и Наиду успя да се вреди за използването на четиридесет и осем инчовите телескопи в Центъра за космически наблюдения в Мауи и обсерваторията „Паломър“, за да заснеме отново 137108. Освен това си издейства осем безценни часа процесорно време на правителствения суперкомпютър в Националния изчислителен център за изучаване на енергията към Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“.

-      Получи ли новите данни от Мауи и „Паломър“? - попита Гершън.

-      Да. Ще дойдеш ли при компютъра ми?

-      Можеш да ги извикаш оттук.

-      Имаш майонеза по клавиатурата.

-      Това да не е против религията ти? - Гершън стана и му отстъпи стола си. - Днес следобед имам конферентна връзка с Пасадена и искам въпросът да е изяснен.

Наиду седна и влезе в базите данни на обсерваториите.

-      Така, това е начертаната орбита на астероида според последното му наблюдаване през юли две и осма. В момента той се намира отвъд Юпитер и приближава с орбитален период от година и три четвърти. Ето я последната симулация, пускам я ускорено до август двайсет и седма. Вижда се, че минава на около четиристотин хиляди километра от нас.

-      Трябват ми новите данни, Гови.

-      Идва ред и на тях. - Наиду отвори електронните таблици с данните от предишната нощ. - И от двете обсерватории получихме ясни изображения. Сега ще комбинирам базите данни от Хаваите и „Паломър“. Ще отнеме не повече от минута.

Пръстите му полетяха над клавиатурата, за да съчетае резултатите от двете наблюдения.

-      Да видим - каза Гершън, когато беше готов.

Наиду отново зареди програмата за изчертаване на орбитата и превъртя симулацията напред до 2027 г.

-      Виждаш ли? Непроменена е. Най-близката точка си остава през август на разстояние почти половин милион километра. А на девети февруари е още по-далеч.

Гершън изглеждаше доволен.

-      Значи така. Можем да напълно да изключим астероида от списъка.

Наиду не стана. В момента отваряше базата данни на „Лорънс Бъркли“.

-      Помислих си, че може би ще ти зададат повече въпроси, и затова пуснах серия сценарии на суперкомпютъра.

-      Какви сценарии?

-      На сблъсъци между астероиди.

Гершън изсумтя одобрително. Младежът бе прав, вероятно щяха да го попитат и за това. В основния пръстен между Марс и Юпитер имаше около пет хиляди небесни тела и не беше необичайно те да се сблъскват от време на време и да променят орбитите си.

-      Как ги моделира?

Наиду се изпъчи и с гордост описа сложен статистически модел негова разработка, който използваше огромната изчислителна мощ на суперкомпютъра за изследване на стотици хиляди хипотетични сблъсъци между астероиди, засягащи 137108.

-      Доста вторични променливи - подсвирна Гершън. - Маса, скорост, ъгъл на контакт, орбитална динамика в точката на сблъсъка.

Наиду кимна.

-      Всеки потенциален удар може да промени всеки параметър на нашия астероид. Понякога не с много, но могат да се получат доста значими разлики в афелия, перихелия, орбиталния период, дължината на възходящата точка на пресичане на орбитите, инклинацията, аргумента на перихелия - каквото се сетиш.

-      Е, показвай. С какво разполагаш?

-      Тъй като имах само осем часа компютърно време, ограничих модела до около петстотин най-вероятни астероиди на базата на орбиталните им характеристики спрямо 137108. Само една симулация от общо шестстотин хиляди показва нещо интересно.

Наиду пусна графична симулация и продължи да коментира:

-      В случая се предполага сблъсък между 137108 и 4581 Асклепий, астероид от групата Аполон - дребосък с диаметър около триста метра. През осемдесет и девета е минал на около седемстотин хиляди километра от Земята. Ако ни беше ударил, нямаше да е кой знае какво - изсумтя той. - Само еквивалент на една бомба като онази над Хирошима, взривяваща се веднъж на всяка секунда в продължение на петдесет дни! При тази симулация се приема, че орбитата на Асклепий се изменя от някой друг астероид и той блъска 137108 през март две и шестнайсета недалеч от Юпитер. Ето какво се получава, ако се случи подобно нещо.

Наиду нагласи симулатора да започне от настоящето. На екрана се появи зелена точка, представяща движението на 137108 през Слънчевата система по ексцентричната му елиптична орбита. Астероидът приближаваше Земята приблизително веднъж на всеки две години, след което биваше запращан отвъд Юпитер, за да се върне отново към Слънцето.

Когато симулацията стигна до пет години преди 2027 г., той я забави, за да могат да я следят по-внимателно. Двамата се загледаха в двете отделни орбити, на Земята и на астероида - зелена и червена точка, движещи се през Слънчевата система. Когато достигнаха януари 2026 г., Наиду забави още повече симулацията и двете точки запълзяха като охлюви.

Гершън се наведе над рамото на докторанта.

-      Наистина е трудно да се каже визуално дали новата орбита ще направи нещата по-добри или по-лоши.