Книга на душите

На сутринта светлината се изля през отворения прозорец и в стаята лъхна прохладен свеж ветрец. До леглото имаше поднос със солена треска, грижливо накъсана на малки парченца, комат хляб и каничка лек ейл. Едгар едва събра сили да хапне няколко залъка и да използва нощното гърне. Заслуша се за някакви звуци в къщата и когато не чу нищо, извика. Отговор нямаше.

Остана да лежи буден, очаквайки с надежда да чуе стъпки по стълбите. Преди сутринта да е отминала, най-сетне надеждата му се сбъдна.

Червеният ангел отново се върна с още таблетки и скилидки чесън. Като че ли остана доволен от състоянието на Едгар и жизнерадостно изтъкна колко добър знак е, че все още е жив. Бързо прегледа бучките по слабините и подмишниците, но отстъпи пред уплашените молби на Едгар да не ги натиска, тъй като го изгаряха и причиняваха мъчителна болка. Лекарят ясно даде да се разбере, че посещението му е съвсем кратко, защото не свали наметалото си и се движеше бързо из стаята, като почистваше и освежаваше.

-      Моля ви, не си тръгвайте толкова скоро, докторе - със слаб глас промълви Едгар.

-      Имам и други пациенти, мосю.

-      Моля ви. Направете ми мъничко компания, умолявам ви.

Докторът седна и отпусна ръце в скута си.

-      Сънувах ли?

-      Кога?

-      През нощта, когато ви видях да се взирате в купа вода.

-      Може би да, може би не. Не съм аз онзи, който може да каже.

-      Да не би да използвате магии, за да ме излекувате?

Докторът се разсмя от сърце.

-      Не. Използвам единствено науката. Най-важните елементи са чистотата и моите таблетки срещу чума. Искате ли да знаете какво съдържат те?

Едгар кимна.

-      Направени са по моя собствена рецепта, която усъвършенствам още от годините си в Монпелие. Откъсвам триста рози по зазоряване и ги стривам заедно със стърготини от най-зелените кипариси, смесвам ги с точен подбор на ирис от Флоренция, карамфил и блатен аир. Надявам се, че сте прекалено трескав, за да запомните тази тайна рецепта! Разчитам на таблетките си да ме направят много богат и прочут!

-      Амбициозен сте - отбеляза Едгар и за пръв път от много време успя да се усмихне.

-      Винаги съм бил. Гасонет, дядо ми по майчина линия, беше амбициозен човек и оказа огромно влияние върху моето мислене.

Едгар се опита да се надигне.

-      Гасонет ли казахте?

-Да.

Едгар бе изненадан.

-      Това не е често срещано име.

-      Може и така да е. Беше евреин. А сега лягайте! Изглеждате зачервен.

-      Моля ви, продължете!

-      Той беше голям учен от Сен Реми. Още от ранна възраст ме учеше на латински, иврит, математика и на небесните науки.

-      Значи сте и астролог?

-      Определено да. Все още си пазя месинговия астролаб, завещан ми от дядо. Звездите оказват влияние върху всички неща на земята, дори помагат за определяне на болестите, към които е предразположено тялото. Кажете ми датата си на раждане и довечера ще ви начертая карта.

-      А звездите могат ли да ми кажат датата, на която ще умра? - попита Едгар.

Нотрдам изгледа подозрително пациента си.

-      Не могат, мосю, но въпросът е извънредно любопитен, ако позволите да го кажа. А сега ви съветвам да сдъвчете още три таблетки и да поспите. Ще се върна следобед. На улица „Екол“ има една жена в по-лошо състояние от вас, която сутринта ми каза, че ако не се върна бързо при нея, ще ѝ се наложи да си поръча саван.

В продължение на още два дни докторът посещаваше пациента си и му даваше лекарства. Едгар изгаряше от желание да разговаря с него и немощно го умоляваше да остане още малко, но докторът се противеше и се оправдаваше с многото нещастни души, покосени от болестта в района. А една вечер, когато долетя с таблетките си и гърне супа, Нотрдам завари Едгар да хлипа неутешимо.

-      Какво ви тревожи, мосю?

Едгар посочи слабините си и извика:

-      Вижте!

Докторът вдигна завивките. Сгъвките на Едгар бяха покрити с кървава гной.

-      Отлично! - извика докторът. - Бубоните ви са се пукнали. Спасен сте! Ако поддържаме хигиена, ще оздравеете напълно, обещавам ви. Точно този знак чаках.

Извади нож от чантата си, наряза един от чистите чаршафи на ивици, почисти и превърза гнойните му абсцеси. После даде на Едгар малко супа и се отпусна уморено на стола.

-      Изтощен съм, признавам си - рече Нотрдам. Залязващото слънце изпълваше стаята със златно сияние, от което брадатият, облечен в червена роба мъж изглеждаше като светец.

-      Вие сте ангел за мен, докторе. Спасихте ме от смъртта.

-      Аз съм удовлетворен, мосю. Ако всичко върви според очакванията, след две седмици ще сте напълно здрав.

-      Трябва да намеря начин да ви платя, докторе.

Нотрдам се усмихна.

-      Би било много добре.

-      Имам малко пари тук, но ще пиша на баща ми, ще му разкажа какво сте направили и ще го помоля да прати кесия.

-      Много мило от ваша страна.

Едгар прехапа устна. През последните няколко дни се беше подготвял за този момент.

-      Може би, докторе, мога да ви дам и един друг дар, без да се налага да чакаме толкова.

Нотрдам повдигна вежда.

-      О! И какво е това, мосю?